20.02.2021 г., 23:05 ч.

Басът 

  Проза » Разкази, Други
550 5 20
7 мин за четене

Петък бе. Пазарен ден. В гората кипеше трескаво оживление. Много от търговците, вече бяха разпънали своите сергии и пред тях се тълпяха всякакви животни. 

      Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си. 

- Много късно идваш! - каза Хиената, усмихвайки се лукаво. Тя беше дошла първа и вече бе успяла да продаде доста неща.

- За никъде не бързам! - отвърна Мидата - А и аз не съм дошла да печеля!

- Че за какво тогава? - удиви се Хиената. Всичко, което не бе свързано с пари, за нея бе непонятно.

- Искам да помагам на всички! - с трепет отговори Мидата, нареждайки пред себе си огромна купчина приказно красиви, едри перли.

         Хиената се опули неразбиращо, гледайки ту Мидата, ту перлите. 

- Виждаш ли - започна Мидата - всяка от тези перли е била рана в моето сърце. Рана, донесла ми много болка и страдание, но аз съм съумяла да я надмогна! Обвила съм я с Търпение - от там идва големината на перлата. Добавила съм Мъдрост - от нея се получава твърдостта! И накрая съм полирала всичко с Любов- на нея се дължат блясъка и красотата!

- А-ха... - промърмори Хиената, опитвайки се да осмисли чутото - но това е бавно, мъчително и трудно! А времето е пари! Не можеш ли просто да купиш от някъде и да препродадеш - така е по-лесно, по-бързо и по-доходоносно...

- Тогава има вероятност да е менте - сериозно отвърна Мидата - а сега е с гаранция - моя Живот. Всеки от тези бисери е частица Живот!

- Добре, добре! - отегчи се Хиената - и колко струват?

- Раздавам ги даром - отговори Мидата - няма как да сложа цена на живота си!

- Какво?! - заекна Хиената, отстъпвайки крачка назад - тук се продават всякакви боклуци на безбожни цени, а ти искаш да подаряваш истински съкровища?! Това не може да е истина! Все пак, сигурно ще искаш нещо в замяна!

- Искам, разбира се! - отговори Мидата - За всяка перла - по една усмивка!

- Ти си луда! - възмути се Хиената - Че какво те топлят нечии усмивки?! Всичко е пари, не разбираш ли?! А ти, на днешно време, е по-лесно да вземеш от някого пари, отколкото да го накараш, да ти се усмихне...

- Това не може да е вярно! - стресна се Мидата - Та усмивката е нещо непринудено, нещо, идващо от сърцето...

- Да - отговори Хиената - но трябва да имаш сърце...

- Не си права! - твърдо каза Мидата - Всички имат сърца!

- Добре! - лукаво се усмихна Хиената - Искаш ли да се хванем на бас, че ти няма да продадеш нищо!

- Хайде! - амбицира се Мидата - Но на какво?

- Ако ти спечелиш - хитро каза Хиената - аз ще ти дам всичките си изкарани днес на пазара  пари!

-А ако загубя? - вече притеснено прошепна Мидата

- Тогава ще признаеш, че твоите перли са менте! - изпъчи се Хиената

- Но как ще са менте - възмути се Мидата - та това е целият ми житейски опит! 

- Именно - присвои очи Хиената - ще признаеш, че целия ти житейски опит е измамен, и че всъщност, не си научила важните му уроци. Тези - които наистина ще ти трябват! 

- Дадено! - вдигна палец Мидата, вече сигурна в победата - аз заставам зад живота си! 

- Ще видим... - каза Хиената, но не можа да довърши, защото пред сергията й се беше спряла една Кокошка

- Какво обичате? - роболепно попита Хиената, кланяйки се ниско. 

- Търся шапка с пера от паун! - врякна Кокошката - имате ли? 

- Имаме, разбира се! - отговори Хиената, подавайки шапката. 

Кокошката си я сложи, огледа се доволна, плати и си тръгна с останка на истински паун. 

Мидата, която бе свидетел на случката, дълго гледа след гордата Кокошка и промълви неразбиращо:

- Но дори и цялата да се накичи с паунови пера, тя пак си остава Кокошка... 

- Не е важно какъв си, а за какъв се мислиш! - мъдро отсече Хиената, доволно броейки парите от продажбата - Ако можеш да гъделичкаш суетата на клиентите, давайки им това, което искат, за да си мислят, че могат да бъдат това, което не са, и на всичкото отгоре, да печелиш - от това, по-хубаво няма! 

- Но... - понечи да възрази Мидата, но пред масата й се спря една странна двойка: той - застаряващ Лъв с царствена останка, а тя - млада Сърничка. 

- Погледни, Мечо, колко са красиви! - заподскача Сърничката. 

- Колко пъти съм ти казвал, да не ме наричаш Мечо! Та аз съм Лъв, тъпо тревопасно, такова! - изрева Господарят на животните. 

- Извинявай, Лъвчо... - смотолеви Тревопасното. 

- Искаш ли, да ти купя? - вече по-меко попита Лъвът. 

- Да, Бебчо! - оживи се Сърничката, но бързо се сви, стресната от свирепия поглед на Лъва. 

- Колко струват? - обърна се Лъвът към Мидата. 

- Давам ги даром - отговори Мидата - само срещу една усмивка! 

- Чудесно! - отвърна Лъвът, отдъхвайки си и прибра дебелия си портфейл - Хайде, Сърничке моя, усмихни се на продавача и си вземи съкровището! 

- Не искам! - рече Тревопасното и сбърчи носле - Това не е съкровище, щом не струва пари, а след като е така, вече не ми харесва! 

- Но истинските съкровища са безценни! - понечи да възрази Мидата - Те не могат да се оценят в пари... 

- Глупости! - тросна се Тревопасното - всяко нещо струва пари! И колкото повече - толкова по ми харесва! Когато седнем на сладко преживяне с моята приятелка, Овцата, и аз й покажа новата си придобивка, нали трябва да й се похваля, колко много пари струва! Иначе как да я впечатля? Хайде, Тигре мой, да си ходим! 

- Лъв съм! Не разбираш ли, тъпо, преживящо недоразумение?! 

- Да, Лъвчо! - покорено сведе глава Сърничката, хвана нежно Лъва за дебелия портфейл и се отдалечиха. 

- Боже... - прошепна Мидата, забравяйки дори да се възмути от глупостта на Тревопасното - та Сърничката не разбира ли, че във всеки един момент, тя може да стане негова жертва?! 

- Тя отдавна вече е негова жертва - отбеляза Хиената - но не си дава сметка за това. За нея е важно да яде скъпо сено. Във всеки случай - по-скъпо, от това на нейната, така наречена приятелка, Овцата, и търси кой да й го подсигури! За нейният малък свят - това е достатъчно! 

- Колко жалко! - тъжно рече Мидата. 

- Как вървят продажбите? - подигравателно попита Хиената. 

- Денят още не е свършил! - тросна се Мидата

По едно време се зададе една отнесена Патица, която водеше за ръка врещящ Тасманийски дявол. Спряха се пред сергията на Мидата и Патицата взе да разглежда. 

- Имате ли перли в електриково цикламено? - крякна Патицата и погледна тъпо Мидата, като мляскаше дъвка право в лицето й. 

- Не, нямаме! - отговори Мидата, опитвайки се да бъде учтива - Истинските перли са снежно бели - те носят чистотата на помислите, дошла с любовта на сърцето... 

- Глупости! - млясна Патицата- аз вече имам ярко зелени! Ето, виж! - и гордо показа ушите си. 

- Но вашите не са истински! - възрази Мидата. 

- На кой му пука, нали са модерни! - крякна Патицата

- Не така, миличко! - обърна се тя към Тасманийския дявол, който с особена наслада разкъсваше една обезумяла от ужас Пеперуда - Не така, ще й повредиш роклята и после ще трябва да я плащаме! 

Дяволът пусна уплашената Пеперуда и почна да се тръшка, крещейки неистово:

- Искам костюм на чудовище! Ти ми обеща костюм на чудовище! 

- Добре, миличко, добре! Нали виждаш, че тук няма нищо свежо и модерно! Ела, ще идем нататък! - рече надуто Патицата, вирна тъпо мляскащата си човка и помъкна пищящия Дявол след себе си. 

"Та той си е цяло чудовище, не му трябва костюм!" - помисли си Мидата. 

- Добре, ти печелиш! - обърна се Мидата към Хиената съкрушено - Ето, вземи всичко! 

- За какво ми е! - засмя се Хиената - Знаеш, че мен ме интересуват само парите, а това не са пари. 

Просто исках да признаеш, че твоя житейски опит е погрешен и не струва нищо! Всичките си перли можеш да изхвърлиш на боклука, нищо, че са истински! Сега на мода са ефектните празни стъкълца и много се харчат - фалшиви бижута, срещу фалшиви усмивки, но за истински пари! 

     Мидата съкрушено си тръгна, навела глава и изостави сергията си с неприбраните безценни перли на нея. Мина покрай блато с накацали в тинята врякащи Патици, покрай рекламни билбордове, под чиято сянка кротко преживяха Тревопасни  - никой не й обърна внимание и дори не отрази плахото й присъствие. Тя въздъхна тежко и напусна поляната на горския пазар отчаяна и прегърбена. По едно време се спря и тъжно погледна назад - Хиената все така успешно продаваше лъскавите си боклуци, доволни Патици клюкарстваха в блатото, а озверели Тасманийски дяволи замеряха една уплашена Катеричка. 

С перлите на Мидата... 

 

 

 

 

 

 

 

© Калин Пантов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Още първият път, като го прочетох, си помислих защо не е газелка. Все пак там, където ловуват лъвовете, има газели. А в случая е нарицателно на съвременната мацка-трофей: лъвът си я обгрижва по свой образ и подобие и си я носи като брилянтна игла във вратовръзката, а газелката се наслаждава на обгрижването и лъвския престиж. Пито - платено.
  • Така е! Всички, животни, които съм подбрал, са нарицателни. Точно това бе идеята...
  • Имах предвид, че наименованиято на сърната е станало нарицателно в този смисъл.
  • Как, че не е? Тези Сърнички сами си търсят Лъвове...
  • Поднесено интересно. С удоволствие прочетох! Търсенето определя предлагането. Стана ми малко мъчно за сърничката, не е виновно животинчето...
  • Благодаря ти, Скити! Радвам се, че ти харесва!
  • Е, и аз се присъединявам към другите! Умееш го, този ненатрапчиво- поучителен и мъдър изказ!
    Поздравявам те, Калине!
  • Благодаря, Иви! Драго ми е, като се отбиваш!
  • " Vanitas vanitatum et omnia vanitas."(лат.)
    „Суета сует и всяческая суета.”....
    Браво за оригиналния разказ, Калине!
    Разпознаваем стил, всичко е премерено и точно и много поука! Още един палец нагоре!👍☺
  • Сърдечно благодаря, Наде! Радвам се, че наминаваш към скромната ми страничка! За мен е чест и няма да крия - огромно удоволствие, да получа похвала от такъв фантастичен и утвърден творец!
  • Харесвам творбите ти - ненатрапчиво, без назидателност, всяка думичка точно на място.
  • Благодаря ти, Иринка! Радвам се, че намина насам!
  • Ръсел Кроу да влезе!
  • Много добър разказ. Поднесен изключително оригинално и непринудено. Браво!
  • Това е знакът, който всеки гладиатор би искал да види! Благодаря ти, Пепи!
  • С палеца нагоре и залагането на живот ми заприлича на древноримска арена.
    Поздравления!
  • Ваня, Силве, Стойчо, благодаря ви, приятели!
  • Басня за баснословните илюзии!
    Хареса ми идеята да се иронизират човешките предразсъдъци и суета.
    Привлекателен стил на изразяване.
    Поздравления, Калин!
  • Много красиво написано. Благодаря за разказа.
  • Тъжно, мъдро, много ми хареса. Поздравления, Калине, за силното писане!
Предложения
: ??:??