Петък бе. Пазарен ден. В гората кипеше трескаво оживление. Много от търговците, вече бяха разпънали своите сергии и пред тях се тълпяха всякакви животни.
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Хиената, усмихвайки се лукаво. Тя беше дошла първа и вече бе успяла да продаде доста неща.
- За никъде не бързам! - отвърна Мидата - А и аз не съм дошла да печеля!
- Че за какво тогава? - удиви се Хиената. Всичко, което не бе свързано с пари, за нея бе непонятно.
- Искам да помагам на всички! - с трепет отговори Мидата, нареждайки пред себе си огромна купчина приказно красиви, едри перли.
Хиената се опули неразбиращо, гледайки ту Мидата, ту перлите.
- Виждаш ли - започна Мидата - всяка от тези перли е била рана в моето сърце. Рана, донесла ми много болка и страдание, но аз съм съумяла да я надмогна! Обвила съм я с Търпение - от там идва големината на перлата. Добавила съм Мъдрост - от нея се ...