Бе, все едни
Не мога да отида до магазина, без да ми се случи нещо. Или поне да видя и чуя.
Разхожда ме кучето. Минаваме покрай голям блок и… Туп! Нещо се изтърсва в оградената трева. Вглеждам се. Очите, нали… Кучето се втурва и почва да обмирисва нещо като четка за дъски…
- Ей, я изнеси четката на тротоара, аз после ще я прибера – изскрибуцва нервно бабешки бас-сопрано…
На първия етаж над гаражите се е пръкнала отдавна несвежа, перспективно салемска лелка. Прозорците отворени – май ги чисти, или сваля боята, или… Намерила си е забавление в студения март…
Вземам четката, отсавям я на тротоара и вдигам глава:
- Нареждането е изпълнено… Ама как е обеднял езикът, а? Едно време в това изречение щеше да има „Господине“, „Извинете“, „Ако обичате“…
Бабата е овехтяла, но май помни нещо и усеща с първобитния си инстинкт, че я иронизирам.
Прозорецът се хлопва…
хххх
Вземам си боза и баничка. Събирам рестото от специалната чинийка. Събирам опипом, направо казано – не виждам.
Момичето отвътре казва:
- Нали ми дадохте 20 лева? Защо пропускате десетте?
Бързам рефлексивно – хем галантно, хем свалячески:
- Като видя хубаво момиче – и забравям за парите…
След което добавям тарикатски:
- Затова ме обичат и сега жените…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
