генек (Георги Коновски)
1882 13656
24.03.2023 г., 10:00 ч.

Бе, все едни 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
748 3 11
1 мин за четене

Не мога да отида до магазина, без да ми се случи нещо. Или поне да видя и чуя.

Разхожда ме кучето. Минаваме покрай голям блок и… Туп! Нещо се изтърсва в оградената трева. Вглеждам се. Очите, нали… Кучето се втурва и почва да обмирисва нещо като четка за дъски…

-     Ей, я изнеси четката на тротоара, аз после ще я прибера – изскрибуцва нервно бабешки бас-сопрано…

На първия етаж над гаражите се е пръкнала отдавна несвежа, перспективно салемска лелка. Прозорците отворени – май ги чисти, или сваля боята, или… Намерила си е забавление в студения март…

Вземам четката, отсавям я на тротоара и вдигам глава:

-     Нареждането е изпълнено… Ама как е обеднял езикът, а? Едно време в това изречение щеше да има „Господине“, „Извинете“, „Ако обичате“…

Бабата е овехтяла, но май помни нещо и усеща с първобитния си инстинкт, че я иронизирам.

Прозорецът се хлопва…

хххх

Вземам си боза и баничка. Събирам рестото от специалната чинийка. Събирам опипом, направо казано – не виждам.

Момичето отвътре казва:

-     Нали ми дадохте 20 лева? Защо пропускате десетте?

Бързам рефлексивно – хем галантно, хем свалячески:

-     Като видя хубаво момиче – и забравям за парите…

След което добавям тарикатски:

-     Затова ме обичат и сега жените…

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??