2.04.2008 г., 22:45

Бедно сърце

1.5K 0 1
1 мин за четене

Защо, когато кажа, че си минало за мен, сърцето пак тъй нежно започва да тупти?
И шепти ми, че е готово пак за теб в ада да гори. Защо душата ми е като куче, изритана и измръзнала от студ? Но щом свирнеш, тя лети и сама знае пътищата зли. Преминава ги пак и при теб идва за късче любов, но уви. Животът мачка те ден след ден. Падаш - ставаш. Спираш - продължаваш. Седиш - после вървиш. Но в момент, когато се измориш, няма при кого да се подслониш. Сърце, обвързано с вериги - това притежаваш ти, а колко жалко, как щастливи бихме били! Защо без думи моля аз за любов, вместо да викна и тишината да разцепя!? А сърцето ми шепти: "Страх те е, разбери!"...

"Млъкни, сърце, млъкни."Аз ставах, аз продължавах, аз вървях, но в един момент спрях - за да обичам и какво узнах, всичко е маскарад. Аз обичах, следователно живях. А сега какво пак вървя, пак стоя изправена пред света, непоколебима, бореща се и силна. Така съм външно непобедима, а какво излиза, че един човек, един жест може да те погуби, нали, сърце? Ти поддаде, ти само се издаде и сега си роб за цял живот.

        30.03.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нати Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...