Животът  е  хубав ако си спокоен. Но аз винаги имах едно на ум, че може да ни търсят. Не можех да се отпусна напълно. Все хвърлях погледи зад рамо, оглеждах за  ненатрапчиви на пръв поглед  хора. Изкарахме  няколко месеца, като сменях разположението  ни често. Търсех жилища в  голям мегаполис ,за да оставаме незабележими, сливахме се с тълпата и  изглеждахме  като тях. Аз си боядисах  косата тъмна, пуснах си брада , почернях от слънцето и носех нахлупена  над очите ми капела . И понаучих  испанския.  Кики ми помагаше в това  начинание  и  трябваше да повтарям като папагал доста думи. По начало съм  мързелив  и  не  постигах бързо  усвояването на езика. Но Кики беше доста търпелива с мен. И строга. Не и минаваха номерата ми, та  макар  да  не искам -   учех. Започнах  да говоря що-годе  и да разбирам  околните. Няма как  да не запомниш  нещо, след като си  в страна с испанско говорящи. Те  дърдорят доста бързо и понякога изпусках нишката на разговора, но кимах  умно  с глава.

          Живеехме ден за ден като истински  аржентинци. Гребяхме  с  пълни  шепи  и бързахме да вкусим всичко  от културата  и  традициите на тази страна. Не завързвахме  познанства и  гледахме да сме  дистанцирани. Това беше трудно, защото аржентинците  са много сърдечни и контактни хора. Те се жизнени, любопитни и доверчиви. Не са много взискателни, обичат да се веселят, шегите им са буйни и шеметни. В живота им  е важно да има  вечна фиеста -  танго , вино, любов, музика, жени, много деца , празненства. И аз  си падам  по фиестата, но …    Някога беше трудно да отказваме покани от съседи и  измисляхме  нещо, за да не ги обидим. Излизахме  с Кики сами, обикаляхме плажове и барове, правехме каквото  си поискаме без да се притесняваме  за пари. Имаше още пари в сметките за харчене. Моето момиче щом влезеше  в някой магазин  беше като Алиса  в страната на чудесата. Вперваше тези тъмни очи  в  модерните  дрехи, чанти и обувки -  можеше да я чакам с часове в някой бар докато пазарува. Издокарваше се  с хубави неща  и беше още по-бляскава красавица. Не можех да отлепя очи от изваяното и тяло, тъмните коси и боси крака. Купих и обеци, които потрепваха на ушите и   с искрящи  камъни   и  огърлица  за хубавата и шия. Стилна  и  елегантна  жена. Вечерите ни бяха  изпълнени  с много смях, закачки, вино, емоции…Имахме  цялото време на света да се любим и обичаме. Ръцете ми не спираха да я милват, очите ми не се насищаха да я гледат… Обичах  това диво цвете. Понякога времето спираше за нас – сливаше се ден след ден  в едно … 

           Ходехме на океана, Кики пляскаше във вълните, аз я  пръсках  с  вода, целувахме  се, крещяхме  и се заливахме  в смях като две  пораснали деца. Гледахме  залезите  и често  замръквахме на  плажа с бутилка хубаво аржентинско  вино. Понякога  се шляяхме  безцелно из града  като туристи. Обикаляхме църкви и  музеи.

              Никой не ни закачаше  и  си  мислех, че всичко  за сега ОК.  Но дяволът  си няма  друга работа  и  …