Белите роби

6.08.2019 г., 11:02 ч.

Проза » Други

588 0 2

Ето ни и нас белите роби, скитници по чуждите страни. Бродим като сираци незнайно на къде, далеч от родината, далеч от семейството. Ах колко боли да си скитник по чужди странни в странни, които не си приет и те имат за бездомник. Затова ли се бореха нашите предци да сме далеч от Родината и да робуваме по далечни земи. Родино мила, колкото и на далеч да съм от теб ти винаги ще останеш в моето сърце, ти си за мен безценна никога не ще те забравя. Не ще забравя за нашите хабри, силни и безстрашни герой, които се жертваха за нашата свобода. О, Българио моя, където и да отидем ние оставаме Белите роби.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Алексия1 (Алексия Радославова)

2019-08-06T13:39:56+03:00

Така е, но никога не можем да се чувстваме така както в Родината. В чужбина съм и много ми липсва България винаги ще е в сърцето ми.
Петър1 (Петър Димитров)

2019-08-06T12:22:57+03:00

Това, за Родината - похвално. За белите роби...кой както се чувства. И както позволи да се държат с него. Чужденецът навсякъде и винаги си остава чужденец. Но след време свикват с него, и го приемат. Иска се време.