Aug 6, 2019, 11:02 AM

Белите роби

  Prose » Others
902 0 2

Ето ни и нас белите роби, скитници по чуждите страни. Бродим като сираци незнайно на къде, далеч от родината, далеч от семейството. Ах колко боли да си скитник по чужди странни в странни, които не си приет и те имат за бездомник. Затова ли се бореха нашите предци да сме далеч от Родината и да робуваме по далечни земи. Родино мила, колкото и на далеч да съм от теб ти винаги ще останеш в моето сърце, ти  си за мен безценна никога не ще те забравя. Не ще забравя за нашите хабри, силни и безстрашни герой, които се жертваха за нашата свобода. О, Българио моя, където и да отидем ние оставаме Белите роби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алексия Радославова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така е, но никога не можем да се чувстваме така както в Родината. В чужбина съм и много ми липсва България винаги ще е в сърцето ми.
  • Това, за Родината - похвално. За белите роби...кой както се чувства. И както позволи да се държат с него. Чужденецът навсякъде и винаги си остава чужденец. Но след време свикват с него, и го приемат. Иска се време.

Editor's choice

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...