… Хоризонтът отдавна беше изчезнал сред черен дим и мрачна мъгла. Само тук-там се мяркаха зловещите огнени езици на пожарите, отбелязващи догарящите селища. Земята тъмнееше сред руини и страховито стърчащи  скелети на мъртвите гори, зееха разкъсващите плътта на почвата корита на пресъхналите от жегата реки…

Последните хора бяха застинали в ужас и трепетно очакваха гибелта си. По-смелите вече се бяха хвърлили в огньовете или метнали в пропастите, отговорните спасяваха близките си от мъките с меч,, сопа или с тласък в клисурите, фанатиците се молеха в очакване на спасение от небето, стоиците просто гледаха и запомняха ставащото – незнайно защо…

И в този момент върху скалата нещо блесна…

Бял ангел с гордо вдигнати крила, пламенен взор и гръмък глас:

-     Последни хора! Бог ме изпрати да ви спася, защото…

Не можа да довърши…

Тълпата се развълнува като бурно море, вълните понесоха първите напред, крясъците заглушиха дори гърмежите на Апокалипсиса:

-     Спаси ме…

-     Мен спаси…

-     Не, мен…

-     Обещавам ти…

-     Аз давам повече…

-     Искам…

Тълпата се носеше като цунами по пътя на пияния Посейдон. През пепелта и жупела, през трошащите се с гръм обгорени стволове, през ронещите се бивши речни брегове…

----

Ангелът се изправи…

Не усещаше болка – не беше човек, разбира се. Но нещо горчиво го стягаше. Погледна счупеното си крило, поклати глава към внезапно опразнилата се черна местност…

-     И тези… Доста работа им се отваря на колегите в Ада…

Отново неправилни размисли и коментари за правилната реалност - https://genekinfoblog.wordpress.com/