Bella, ma non troppo

BELLA, MA NON TROPPO.

        Да, хубава е, но не прекалено, само достатъчно, за да не бие на очи, даже не хубава, а симпатична, без очевидни диспропорции, без натрапващи се недостатъци, всъщност е почти незабележима, една от многото, които минават наоколо с достолепно безличие, забелязва се, но никой не би се втурнал към нея безогледно, обхванат от страст или силна емоция, даже има някои малки недостатъци, които скрива добре премерената походка, лицето е спокойно, уравновесено, едно зряло лице, което сякаш много дискретно излъчва своята неубеденост, някакъв дълбок и неосъзнат смут от всичко, което й липсва, всъщност което би могло да й липсва, понеже лицето й не е нещо повече от онова, с което само бихме се съгласили, понеже, ако не ни привлича особено, не ни и отблъсква, така че дори през челото й да мине сянката на някое по-скверно желание, така ще потъне в него, в една дълбочина, каквато притежават жени като нея, една потенциална и малко срамежлива, дискретна благодарност на леко ощетения от съдбата, която я оневинява в известна степен, без обаче да превръща лекия смут в злоба, която очаква възмездие или справедливост, да, справедливост, защото с какво толкова не е заслужила онова подразбиращо се внимание, което се оказва на жената от мъжа, защо да не би могла да се наслади на нещо, от което наистина се нуждае, защо би трябвало да плаща по-висока цена от някои други за този дар от природата и естеството, и защо в крайна сметка, тази неоправданост да я подвежда и омаломощава, да предизвиква едно вероятно фалшиво усещане за сполука, за сладък компромис, защо да отстъпва, очаквайки нечие благоволение, да изпитва спокойствието и суетата от своето надмощие, което в преимуществото си ще се чувства комфортно, ще иска и ще получава, обсебена непочтено от чувство за благодеяние или щедрост, ще си позволява малко повече, но и да не е така, усещането за контрол и надмощие тайно ще чества своя триумф, ще изисква все повече и повече и ще ликува, получавайки го, с чувство на удовлетворение, както методично се засища глад, докато тя, притаена в някоя от нишите на своята изненада, възможно е внезапно да се отрече от зависимостта си, да си позволи вика на свободата и нагона, на инициативата, пращайки по дяволите всяко омерзително чувство на благодарност да разкове чертите на своето лице, да допусне истинската гримаса, която вероятно ще я загрозява, докато трае този момент на незачитане и храброст, на омерзение и ситост, дори на своеобразно отмъщение, преди отново да среше косите си пред някое изпълнено с противоречия огледало, преди отново да пресече улицата с походката на bella, ma non troppo.