Денят тъкмо беше започнал... Беше отворила очи и го беше поела в обятията си с една прозявка и едно протягане върху бялото легло,...в бялата стая,... с бели прозорци,...бели завеси и... бели килими...

Слънчевите лъчи се оглеждаха щастливо в тази бяла стая и танцуваха весело в нея, но тя реши, че е време да ги изведе навън със себе си... и да им се наслади подобаващо в истинския,... в цветния свят!...
Взе си бърз душ... нахлузи набързо една небрежна и неприлично шарена и весела рокля, която старателно бе крила (като напук на Люпен)!Нахлузи сандалите и се отправи с щастливи стъпки към близкото Парк кафе... Купи си кифлички с мармалад и огромна чаша с кафе!... Настани се близо до най-красивите и разноцветни рози - точно срещу езерото и реши да се наслади на красотата на тази свежа утрин...!
Замисли се... Откакто него го нямаше... Тя се стремеше да живее цветен живот... Да му се наслаждава, колкото е възможно повече! Сутрин ставаше, когато искаше... или когато биологичният и часовник казваше, че е време... Вечер си лягаше, когато искаше... или когато сънят кацаше на уморените и клепачи... Работеше разбира се,.. защото това и доставяше удоволствие... А и беше обещала да направи скоро изложба... Но сега,... без Люпен,... времето беше нейно и тя искаше да се наслади на това спокойствие и свобода, както на нея и хрумне!...
Имаше нужда от това!... Отдавна искаше да има време за себе си, и да остане насаме с мислите си..
Имаше доста неща да обмисли и обсъди със себе си! С това нейно Аз, което... като че... с годините се беше загубило някъде в белотата на Люпен..
Понякога и се струваше,... че той измива всичките и цветове!... Чувстваше се като пеперуда,... на която са избърсали красивите окраски и са я поставили в празна стъкленица с оголени крила!... Безпомощна и безцветна!...
И всичко,... защото го обичаше и допускаше той да насажда своя живот върху нейния!... Той да задоволява своите желания, за сметка на нейните!... Той да определя живота й! Той да декорира дома й! Той да избира гардероба й! Той да определя, кой и кога да вижда! Кого да харесва и кого не!... И сякаш,... Tой... искаше тя да е жив манекен!... Кукла,... на неговите желания, разбирания и харесвания!
В един момент... тя беше женското му лице!... Дома й, беше изцяло в бяло!... Защото Той харесваше само бяло!
Целият и гардероб,... дори зимният беше само в бяло!... Дори бижутата и цветята, които и подаряваше... бяха само в бяло!...
Тя беше художник!... По душа и по сърце!... Цветовете, палитрата!... Сенките, светлосенките!... Гръмките багри,... бяха нейният живот!... Това той не можеше да спре!!!... Макар, че опита!...
Отначало, тя си мислеше..., че го прави заради нея... За да й е лесно да твори!... После,...разбра, че не е!... Когато един ден смени целият и гардероб и й каза, че не е "класи"!!!... в толкова много цветове!... После, на приеми винаги подчертаваше, че трябва да се държи стилно!... Да не говори много! Да не говори високо!... Да не се смее!... Само,... да се усмихва сдържано!... Да подбира с кого говори! Да подбира с кого пие кафе...!

Отначало... и това и се стори странно!... Лека полека,... загуби цветните си приятели! И остана сама! Децата им, отдавна бяха избрали цветният живот... и бяха далече от тях... И слава богу! - си мислеше тя...!
Поне те да бъдат щастливи в истинския,... цветния свят!...
Сега, когато него го нямаше,... тя можеше да вкуси, да се потопи в този цветен живот...
Спомни си как един ден, той свали картините й!... Били... много цветни... и ги замени с огледала!... Огледала...!!! Отразяващи... белотата на дома им...!...
Сутринта,... преди той да замине... Облечен в белия си костюм, белите си обувки и в ръка с белият куфар,...
преминавайки пред огледалата,... тя видя не себе си,... а сянката си в бяло!...

Цвета и беше... почти измит!... Съвсем бледен! Почти прозрачен!... Макар и да беше само малко над 50,... тя си даде сметка, че тази белота я поглъщаше...!
Искаше и се да изкрещи..., както всъщност беше го правила много пъти... и той бе определил държанието и като просташко и цветно! Не бе дори регистрирал, че това беше бунт срещу него и стерилният му... безцветен,... безчувствен и безсмислен живот!... Затова,... реши да замълчи! Да го изпрати... спокойно!
Знаеше, че трябва да реши!... Как да живее?!... Как да си върне себе си?!...
Изпи кафето си... Цветята около нея бяха толкова красиви!... Птичата песен... толкова цветна!...
Похапна от кифличките,... без да се замисля дори, какво ще каже Той за калориите им!
Целият свят сияеше!... Дали пък не бяха разбрали, че него го няма в момента??!
Млада жена в кърваво червена рокля и панделка на капки в косите, весело завъртя малчуган във ръцете си - точно пред нея - ... и се разля най-звънкият и красив детски смях, който беше чувала!...

Усмихна се! После избухна в смях! И още и още!...
Стана и хукна към дома си!...
Плака много! Много!...
После извика ключар!....
След 2 дена,... се събуди в спалнята си..
Очите и срещнаха белите тавани..., белите прозорци...
Бледолилавите тапети с прекрасни розови цветове и листенца... Пердетата от тафта на леки капки, тихо шумоляха!...
Огромен букет от полски шарени цветя и се усмихваше на тоалетката,... а срещу нея,... бе отвореният прозорец към света на цветовете...
Роклята в червено... и красив шал на лалета,... чакаха само да бъдат облечени и разходени в цветния и шумен, но безкрайно щастлив град!
От огледалото я гледаше една друга... плаха, но цветна жена!

Valentina Mitova ©
14/06/2019
Toronto, Canada