23.04.2008 г., 19:55 ч.

"Беше поредният студен ден..." 

  Проза » Други
1150 0 0
1 мин за четене
Беше поредният студен ден...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, но момичето не слушаше. Тя си представяше онези хубави мигове с него, които я стопляха, които той разби със своята жестокост! И поглеждайки го сега, след толкова време, тя виждаше олицетворението на своята болка... Искаше да му каже всичко, което я изгаряше от толкова време, но този път тя не можа... Предпочете да скрие мъката, да преглътне сълзите, които напираха... И просто да си тръгне!
Стана и го погледна в очите за последно... Секунди я деляха от края! И видя своето отражение, но това наистина ли беше тя? Това тъжно момиче? А той, неосъзнал любовта й, продължаваше да я ранява! Затова тя избра да си отиде... И го направи! Сълзите се стекоха от уморените й очи...
И колкото и да се опитваш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Предложения
: ??:??