23.04.2008 г., 19:55 ч.
"Беше поредният студен ден..."
1067
0
0
1 мин за четене
Беше поредният студен ден...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, но момичето не слушаше. Тя си представяше онези хубави мигове с него, които я стопляха, които той разби със своята жестокост! И поглеждайки го сега, след толкова време, тя виждаше олицетворението на своята болка... Искаше да му каже всичко, което я изгаряше от толкова време, но този път тя не можа... Предпочете да скрие мъката, да преглътне сълзите, които напираха... И просто да си тръгне!
Стана и го погледна в очите за последно... Секунди я деляха от края! И видя своето отражение, но това наистина ли беше тя? Това тъжно момиче? А той, неосъзнал любовта й, продължаваше да я ранява! Затова тя избра да си отиде... И го направи! Сълзите се стекоха от уморените й очи...
И колкото и да се опитваше да го прикрива, въпреки болката, която той й причини, тя още го обичаше...
... И в този пореден студен ден наистина се случи нещо.
Един човек загуби смисъла на своя живот...!
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, но момичето не слушаше. Тя си представяше онези хубави мигове с него, които я стопляха, които той разби със своята жестокост! И поглеждайки го сега, след толкова време, тя виждаше олицетворението на своята болка... Искаше да му каже всичко, което я изгаряше от толкова време, но този път тя не можа... Предпочете да скрие мъката, да преглътне сълзите, които напираха... И просто да си тръгне!
Стана и го погледна в очите за последно... Секунди я деляха от края! И видя своето отражение, но това наистина ли беше тя? Това тъжно момиче? А той, неосъзнал любовта й, продължаваше да я ранява! Затова тя избра да си отиде... И го направи! Сълзите се стекоха от уморените й очи...
И колкото и да се опитваше да го прикрива, въпреки болката, която той й причини, тя още го обичаше...
... И в този пореден студен ден наистина се случи нещо.
Един човек загуби смисъла на своя живот...!
© Валентина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
