– Искам денонощна охрана. Пиле да не може да прехвръкне над двореца. Изтеглете частите, които Анаил разположи из световете, преди да ги е присвоил като своя лична армия. Не мога да рискувам да се окажем в неизгодно положение спрямо Тъмнината.
Аделина въздишаше нервно докато даваше нареждания на архангелите си и едва успяваше да довърши поредното изречение преди да ѝ свърши въздухът. Кършеше тревожно ръце и отвреме навреме между устните ѝ се отронваше болезнен стон, а красивото ѝ лице се сбръчкваше в страдалческа гримаса. В изумрудените ѝ очи бликваха сълзи и тя подсмърчаше.
“ Защо, Ани? Как можа да ни го причиниш? На себе си, на мен, на брат си… Къде си сега, мой ревностен защитнико? Как посмя да предадеш богинята си? Нима мога дори да си помисля да те мразя? С каква съвест, след като те обожавам с цялата си душа? Аз те раних. Моя е вината и ничия друга. Ти, моя любов, беше невинен преди да се захванеш с мен. А какво ти сторих аз? Покварих те със своя огън и ти изгоря. Заради мен ти па ...