“Ани! Моля те! Спаси ме!”
Аделина продължаваше да буйства на сън, да крещи сърцераздирателно и да се извива неестествено в леглото си. Сякаш бе обладана от духа на могъщ демон, който контролираше и ума и тялото ѝ. Анаил, сериозно се замисли каква е вероятността подобни опасения да са основателни. Нашествието на сенките, пътуването до царството на димните хали, уязвимостта ѝ в онзи момент… Тя бе напълно беззащитна което автоматично я превръщаше в изключително апетитна и лесна плячка за космическите хищници.
Божествените искри може и да не бяха успели да елиминират всички вражески духове, които тогава бяха нахлули в нея. В такъв случай, нямаше време за губене. Трябваше да проведе собствено разследване на часа като влезе в силно изменчивия и трудно податлив на контрол свят на сънищата. Да намери душата ѝ, както и черното създание, което я държеше в плен и да я освободи. Каквото и да му коства това.
Самаил се погрижи да блесне за пореден път с цинизма си, но по същество беше прав. Единстве ...