– Имам нужда от въздух! Съвсем сериозно, атмосферата вътре е твърде “задушевна”. – изпъшка Аделина, осведомявайки съпрузите си относно решението да излезе навън.
– Да, на мен също ми идва в повече да наблюдавам как Хаос изявява вокалните си и танцувални Не-умения. След като се е погрижила всички на нейната маса да останат трезви, благодарение на живия ѝ изследователски интерес към сервираните алкохолни напитки. Но днес ѝ е позволено. Все пак пият за нас– отговори Анаил.
– Аха. Бях забравила доброто око, с което гледаш на хобитата на майка си. Обаче не отричай, че се справя чудесно с децата. Оги и Лъчо обожават баба си даже повече от нас. – продължи Аделина, докато уверено крачеше към изхода на двореца, с ясното съзнание, че засега не желае да се връща към божествено-демоничната вакханалия, от която едва успя да се измъкне.
Разбира се, не пропусна да остави косвени жертви подире си в лицето на няколко зажаднели за ласки сукуби, подгонили цял взвод младши ангели, на които им бе наредено ...