Без жертви

Опитвам. Боря се. Но до тук. Стига с жертвените приказки. Който иска да бъде жертва. Нека! Отстъпвам му тази сцена. Нека влиза в ролята. която желае. Аз вече играя друг филм. Филмът, наречен живот. Моят живот. Биография. И диалози няма. По-скоро монолог. Аз говоря на мен. И тук има битки, трудности препятствия, екшън, сълзи смях, любов. Но аз ги контролирам. И ако ридая и страдам, не питам първопричинителя. А разговарям. Със себе си. И аз се питам защо. Искаш ли го? Ако да, излей го! И после разбери защо го направи. И така чувстваш ли се по-добре? И отговорът винаги ще бъде "да". Защото тази борба ми харесва. Аз срещу аз. Няма губещи. Аз винаги печеля. И дори да загубя нещо - уча се. И благодаря - дори на този трънлив път. На тези сълзи публични, на тези белези по тялото ми, които ще ми напомнят как преминах "и през това". И сега съм тук - здрава, щастлива, ценена, обичаща това, което прави и... По-силна от всякога!