Без обич
Той трябваше да изчезне!
Не понасяше гласа му, не понасяше дъха му, не понасяше да е близо до него.
Откакто преди три години майка му се беше омъжила повторно за Стилян, животът на Ради се бе преобърнал. Нямаше го вече баща му да го помилва, нямаше кой да поиграе с него на топка, нямаше кой да го обича. Майка му също като че бе станала по-студена, сякаш се страхуваше от реакцията на Стилян, ако вземеше да поглези сина си. А и сега бе заета с отглеждането на малкото му братче Макси, все не намираше време за Ради. Но той знаеше, че тя го обича с цялото си сърце. Само ако го нямаше Стилян!
Малкото момче отхапваше бавно от закуската си, когато в кухнята нахълта пастрокът му. Отвори хладилника и надигна една бутилка с мляко.
- Но това е млякото на Макси! – измрънка Ради.
- Я да млъкваш, нехранимайко! – изръмжа Стилян. – Това мляко аз съм го купувал! Той ще ми каже на мен за кого е!
Ради се беше снишил и мълчеше. Разбираше, че Стилян не го харесва, но сякаш не обичаше и братчето му. А то бе негов син. Нима сърцето на този човек беше толкова кораво и зло, лишено от всякаква емоция.
От другата стая тихо се появи майка му.
- Защо си изпил млякото на детето? – попита жената спокойно.
Стилян не каза нищо. Кожата му почервеня и вдигна ръката си.
Тежката длан се заби в лицето на жена му.
Ради бавно избърса капките в очите си. Вече беше решил...
....
Погледна още веднъж към етажерката над леглото на родителите си. Грозната каменна фигура на нея, подарена от майката на Стилян, можеше най-накрая да се окаже полезна, ако случайно паднеше от мястото си през нощта.
Тя бе закрепена на стената, която разделяше спалнята и неговата стая. Преди време Стилян я беше иззидал, за да отделят Ради и никак не беше стабилна.
Ако избуташе фигурата достатъчно напред, едно леко блъсване по стената от другата стая щеше да свърши работа.
Кошчето на Макси беше на безопасно разстояние, до вратата. Но имаше риск да нарани и майка си. Трябваше да избегне подобна възможност.
Беше сам през целия ден и се зае с импровизациите. Накрая успя леко да наклони етажерката, като от страната на Стилян бе по-ниско и фигурата падаше винаги натам. Направи стотици опити и накрая се увери, че всичко е наред.
......
Беше полунощ.
- Боже, моля те, само нека мама не се нарани! – прошепна Ради и блъсна стената.
Чу се шум от падане. Последва писък.
Майка му влетя в стаята, ридаеща и отчаяна, забила ръце в разчорлената си глава. Погледът ѝ беше празен и почти налудничав.
- Той е мъртъв! – крещеше жената в несвяст. – Мъртъв е!
При тези думи Ради почувства приятна топлина да преминава по тялото му. Беше успял! И не беше наранил майка си. Най-сетне избавление! Сърчицето му радостно запърха.
Не изпитваше никакво съжаление. Нямаше как да съжалява за този злодей. Не почувства страх.
Очакваха ги много блажени дни. Само тримата - с мама и Макси.
В този момент от съседната стая се чу познат глас.
- Какво крещиш бе, жено? Какво е станало?
Ради хукна към спалнята, майка му дори и не направи опит да го спре, но замръзна на вратата. Още когато видя празното кошче на Макси...
© Ф Ф Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, че прочете, PetarStoyanov!
-
О, вълнуващо, но не очаквах такава развръзка,.. жалко
-
Благодаря за отзивите, ИнаКалина, Скитница!
-
Колко такива животи има... Тъжно е...
-
тъжно; хубаво написано - внушението е очевидно; Обаче и колко възрастни мислят така- няма човек-няма проблем.. кой знае дали не е същото и в главата на Стилян
-
Благодаря, Ивита, Роси! Грешките са на родителите, а накрая плащат всички, дори и най-невинните.
-
Хубав разказ. Децата винаги плащат грешките на родителите си. Напълно съгласна с Ивита!
-
Хубав разказ, Флавия!
Мисля, че ролята на майката тук е от решаващо значение, а може би и вината е в нея. Независимо какво ни спохожда в житейския път, смятам че децата са по- важни от всичко и от всички. Родител се става лесно, но за да се възпита този „пластелин”, наречен дете, трябва много повече. Трябва отдаденост на каузата да се изгради достоен и стойностен човек. Това за мен е мисията на всеки родител.
Благодаря ти за темата!☺ -
Лидия, благодаря, че прочете! Темата е тежка наистина.
-
Не знам какво да кажа. Децата не трябва да бъдат съдници на възрастните, а те - възрастните, понякога ги принуждават за това. Добра тема.
-
Благодаря, Пепи!
-
Нещастието и гневът понякога ни карат да вършим безумни постъпки.
Хубав разказ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
