Той трябваше да изчезне!
Не понасяше гласа му, не понасяше дъха му, не понасяше да е близо до него.
Откакто преди три години майка му се беше омъжила повторно за Стилян, животът на Ради се бе преобърнал. Нямаше го вече баща му да го помилва, нямаше кой да поиграе с него на топка, нямаше кой да го обича. Майка му също като че бе станала по-студена, сякаш се страхуваше от реакцията на Стилян, ако вземеше да поглези сина си. А и сега бе заета с отглеждането на малкото му братче Макси, все не намираше време за Ради. Но той знаеше, че тя го обича с цялото си сърце. Само ако го нямаше Стилян!
Малкото момче отхапваше бавно от закуската си, когато в кухнята нахълта пастрокът му. Отвори хладилника и надигна една бутилка с мляко.
- Но това е млякото на Макси! – измрънка Ради.
- Я да млъкваш, нехранимайко! – изръмжа Стилян. – Това мляко аз съм го купувал! Той ще ми каже на мен за кого е!
Ради се беше снишил и мълчеше. Разбираше, че Стилян не го харесва, но сякаш не обичаше и братчето му. А то бе ...