Без страх! (Детското)
Оперирай се от какъвто и да било страх.
Без упойка. В съзнание. Със съзнание. Собственоръчно. Самостоятелно. Сама.
Проблемът е, че всички ги е страх. Това е единственият проблем.
Трябва обаче, да е пълно безстрашие. За беда, ще има много загуби в определени моменти, но няма как друго яче.
Дори да знаеш, че няма начин да прескочиш трапа. Скачай! Лъвски скок!
Когато порастнеш, сиреч - когато забравиш да бъдеш дете, ставаш страхлив, защото се съобразяваш с чуждите желания. Не казвам - стани непукист. Казвам - животът ти зависи единствено и само от теб - и така е правилно да бъде. Не можеш и не трябва да се съобразяваш
със заповеди.
И после: защо възрастните са сериозни, нещастни и подтиснати...
... Защото сами избират да бъдат подтискани.
Няма да те е страх! Оставаш си дете! Безстрашна! В своя си свят! Ще пееш по улиците! Ще се усмихваш на хората! Няма да ходиш с обувки на морето! Ще се катериш по дърветата! И ще падаш! И после пак ще се катериш! И ще се радваш! И няма да те е страх!
И никакво „здраво стъпила на земята“!
Чуваш ли!
Вятърът те вика!
Чувстваш ли!
----------------------------------------
(
Няма да те е страх от бъдещето! То ще е такова - каквото трябва. Никакъв страх! Всичко ще правиш - каквото трябва и право напред. Със светлина в сърцето, свобода в очите и вятър в косите...
... а после нека те наричат вятърничево момиче (:
)
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Споделяйте и предавайте - чрез себе си - нататък! PLUR -С
-
Споделям напълно!
-
Не искам да подценявам другите коментиращи под моите т.нар. произведения, много уважавам тяхното мнение, НО ако бих издала нещо свое (което не възнамерявам да се случи, нямам амбициите, че съм кой знае колко добра и не чувствам нуждата да се разпространявам) - то би било непълноценно без твоите коментари, Мисана. Още веднъж, Благодаря, че ме чувстваш, и благодаря на всички, които усещат душата ми и я стоплят с отзивите си! Пращам ти само мир и светлина! -С П.С.: Това е нещото, за което ме подсети ти в предишното ми стихотворение..
-
Много се радвам, че размишляваш на глас и то публично по този фундаментален въпрос - за детето в теб и страхът да не го загубиш.
Поздравление, Северина!
Бъдещето приближава като голяма сребриста вълна, населена с хиляди палачи. То управлява настоящето /наивна е обратната - кармична теза, че миналото ни детерминира/. Не може нещо твърдо и мъртво като общ гроб на спомените, заровени в него живи и дишащи като умиращи риби, да е определящо за пътя ни. Обратно - Високите Кули на бъдещето ни налюдават и насочват сребристи вълни-цунамита към нас. Звездите с огромни лъчи-пипала ни опипват и подготвят за кремиране. Една част от бъдещето е вече в настоящото ни и ни наблюдава и изследва със странен - извънземен поглед. Детето в нас не може да избяга. Обградено е от огромните вълни. Детето - това е мекото и слабото в нас. Най-невинното и безпомощното. Онова, на което Голямата Покровителстваща сила подава ръка. Защото само истинският, непресторено безпомощен се нуждае от помощ. И само той ще я получи. След това в живота ни настъпва "ерата" на втвърдяването. Отдалечаваме се от детето, или по-скоро то се отдалечава от нас. И вече, ако доживеем най-дълбока старост, едно беззъбо /тъжно/ дете оживява пак в нас. За да станем отново безпомощни пред входа на Тунела на отвъдното и за да получим помощ Оттгоре за това Последно земно изпитание. Следователно сме най-далече от детето "на попрището жизнено в средата", както би казал Данте Алегиери! -
Мерси, Ели (: Идеята му е да е толкова детско, че дори докато го четеш да звучи с детски глас в главата ти, с твоя собствен детски глас. Децата съдържат в себе си цялата мъдрост, която губим с годините, за съжаление, и после се втурваме през глава да я търсим на ново. Не трябва да е така (според мен)
Дани, не съм чела много Блага, трябва да променя този факт и се каня от много време, този нейн цитат е добро напомняне, благодаря ти и на теб! Твоят текст ми напомни за много от мои стари неща - събрани на едно място. Поствам ти нещо много лично, при самото произведение. Надявам се и у теб да пробуди същите чувства - както при мен (:
Мир и Любов, хорица! Обичайте всички, така животът е по-светло нещичко -С
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
