6.05.2018 г., 13:44 ч.

Без униние 

  Проза » Други
462 0 0
1 мин за четене

Всяка възраст, казват, си има характерност и очарование, които заслужават внимание. Във всяка възраст има специфика и непредвидимост – ново, непознато и интересно. Онова, което те кара да се чувстваш или да се изживяваш като събирач и тълкувател  на истории. Не толкова във външната действителност, която за различните хора в даден момент може да бъде еднаква . Но  в преценката, размисъла, осъзнаването, мъдростта, сбирането на опит, изправената глава.

 

Всеки ден, казват, трябвало да взимаме решения и  да водим  битки. Разликата е, когато много от решенията отдавна са взети и отдавна изпитваме последствията им и когато вече нищо не ни учудва. Когато очакванията, които като не се сбъдват, предопределят  неудовлетвореност и  скука. А борбата не свършва.

 

Казват, достигнал си време за заслужена почивка и вече може да се отпуснеш спокойно.  А как да се отпуснеш в почивка след десетки  години труд без почивка? Как може да спреш инерцията?  Или ако спреш, се оказваш в стрес…..

Но именно в това е новото. Да намериш начин, въз основа на опита, да излезеш от ситуацията читав и да продължиш , както, когато си бил на четиридесет, например. Силно казано, нали? Но  с  целеустременост и пак труд,  може би вече друг вид , ангажираност и ….поглед в безкрая.  Без униние...

© Anastasia Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??