Безконфликтен човек
Иван с никого не се кара, с никого спор няма. Даже с Пешо Джибрата. Който цял живот се носи от два слона и един носорог – алкохолът, мързелът и скандалът. Но и той не спори с Иван. Даже понякога – ако не успее да кривне в сокака овреме, повдига шапката на цял сантиметър. Предпазлив е. Както и другите махленци.
Е, не от рождение, но отдавна Иван е почитан в махалата. Преди не се сещаха за него – среден на ръст, мълчалив, сутрин излиза на работа, вечер се прибира, после в къщи си седи…
На опашка го пререждаха, колата му по половин час чакаше на ъгъла – въпреки че е с предимство, двора му поне два пъти годишно ошмулваха…
Докато веднъж… Абе, рекъл Митрето да се подслади с круши. И бил наблизо до къщата на Иван. Ритнал портичката – заключена. Тогава я издънил и влязъл.
Пък Иван тъкмо погледнал през прозореца – каква е тая гюрултия? Шупнал като забравено на слънце мляко, като видял портичката… Дето цял ден я ремонтирал и затягал, смазвал пантите и боядисвал тенекето…
После Митрето признаваше – на третата ракия – че такъв бой не е ял даже от баща си и фатмака в трудовите…
Ама сетне – я види Иван, я му се захили угоднически. Случайно, ако го види. Защото избягваше уличката.
И другите станаха внезапно учтиви. Някои видяха млатенето, други чуха от свидетели – пък свидетел да не попреувеличи, няма…
Та стана Иван безконфликтен комшия. Никому не се ядеше мариз. Изведнъж видяха, че Иван е широкоплещест, че ръцете му са яки, че юмруците големи…
Пък като се чу, че нещо с нервите…
Уважаван и почитан човек стана… В махалата, де…
П.П. От собствен опит. Докато с никого не се карах - все проблеми имах, все в конфликти попадах. Когато се озъбих и тръгнах с рогата напред - изведнъж изчезнаха проблемите.
И се чудя - защо така?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
