Бе слънчев августовски ден. До където погледа стигаше се виждаше само безкрайно синьо. Морето се сливаше с безоблачното небе, докосваха се там далеч на хоризонта, споделяха кратка целувка преди да се отдалечат отново. В далечината плуваха делфини, които подскачаха и танцуваха във водата. След това продължаваха своето безкрайно пътуване към непознати морета.
Водата бе кристално чиста. Мартин бе седнал на ръба на лодката, загледан в дълбините на безкрайното море. Долу се виждаха сенките на разноцветни рибки, които се стрелкаха бързо във водата. Кафявите медузи със сини пипала плуваха на повърхността, движеха се с грацията на балерини. Тези опасни, но така красиви същества го изумяваха със своите необикновени багри.
Синьокраките рибояди се издигаха високо в небето, сякаш се опитваха да се докоснат до слънцето. Летяха в опит да достигнат звездите и след това се спускаха бързо във водата. Бяха точни и смъртоносни в залавянето на своята храна. Малките сребристи рибки висяха от човките им и с ...