9.11.2010 г., 20:57

Безлюдна нощ

979 0 0

 Безлюдна нощ. Лек дъжд освежава топлата земя. Мирисът на морето достига и до мен. Вървя сама по стръмната улица, замислена. Слизането ми се струва безкрайно без твоето присъствие. Спомени изпълват душата, носталгия по отминалите времена. Пътят към морето сякаш няма край, сякаш морето е изпитало болката ми и се е изпарило.
  Същата улична лампа отново угасва при преминаването ми. В този момент си спомням как ме прегръщаше, за да ме предпазиш от злото в тъмнината. Как се опитваше да ме утешиш, когато се плаших, било то и от малка песъчинка. Ласките и думите ти ме караха да се чувствам сигурна. Знаех, че нищо няма да ми се случи, щом съм с теб. Ти беше едно от най-важните неща в живота ми, но си отиде и загърби миналото. Най-силната болка е тази, причинена от човека, когото обичаш. Не те обвинявам, напротив, благодаря ти за прекрасните моменти, за любовта, която ми даваше, за вниманието, което получавах от теб.
Ще ми липсваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...