Безлюдна нощ. Лек дъжд освежава топлата земя. Мирисът на морето достига и до мен. Вървя сама по стръмната улица, замислена. Слизането ми се струва безкрайно без твоето присъствие. Спомени изпълват душата, носталгия по отминалите времена. Пътят към морето сякаш няма край, сякаш морето е изпитало болката ми и се е изпарило.
Същата улична лампа отново угасва при преминаването ми. В този момент си спомням как ме прегръщаше, за да ме предпазиш от злото в тъмнината. Как се опитваше да ме утешиш, когато се плаших, било то и от малка песъчинка. Ласките и думите ти ме караха да се чувствам сигурна. Знаех, че нищо няма да ми се случи, щом съм с теб. Ти беше едно от най-важните неща в живота ми, но си отиде и загърби миналото. Най-силната болка е тази, причинена от човека, когото обичаш. Не те обвинявам, напротив, благодаря ти за прекрасните моменти, за любовта, която ми даваше, за вниманието, което получавах от теб.
Ще ми липсваш.