Никога човек не може да се мери с любовта. Тя е по-силна и от вечността. Когато двама се обичат няма нужда от трети, който да затваря кръга. Било то и приятел. Тъжно е, когато нещата се променят, а не знаеш защо. В теб ли е вината или не? Въпросът те измъчва, а няма отговор, няма и да има, защото нямаш вече сили. Болката, че си сам, те изгаря и раздира отвътре и няма как да се спасиш, и страхът пак надделява. Нещото в теб напира, но оковите му пречат да излезе. Нима ти би му позволил? Нима се бориш с него на шега? То няма да спре да се бунтува, докато не преодолееш страха. Но ти нямаш сили за това. И ето един безкраен кръговрат, от който излизане няма. Няма и да има. Обречен си да се бориш със себе си до последния си дъх. И когато дойде този момент, ще си свободен от този страх, но идва страхът от непознатата свобода без страхове. И кръгът се затваря отново…