Библейско
Не крия, че всяко религозно чувство ме обижда жестоко. Да се цитира Библията дълбоко в 21 век е не анахронизъм, а направо нелепост! за всички, които не са разбрали, какво е Библията пояснявам:
Когато отвличат евреите във Вавилонски плен, на тяхно място идват заселници, които дълги годии търпят неблагополучия. Решава се, че те не знаят как да служат на тамошния бог и се събират авторитети да изготвят помагала.Защото един храм е всъщност адресът на бога. Там приема и подаръци и молби. Набързо се прави компилация от вярванията в Юдея и Израел и се изготвя кодекс с указания за датите и реда на различни ритуали и празници. Основният проблем на тази компилация е, че вярванията са на различен етап от развитието си. Така ,че Бог ту е благ старец, който запретва ръкави да иззида Земята и да и сложи крайъгълния камък, ту страховито безполово същество, към което не можеш да гледаш и което създава каквото поиска в мига когато го пожелае. Не се нуждае да полива градина, да прави фигурки от глина и кост, нито мъмри родителски творенето си . Затова за някои събития там пише многократно, други са прескочени и има откровени противоречия. Което и налага непрекъснати редакции. Да речем до Стоглавия събор, ако не и по-късно. Такава е и ситуацията с Корана. И той като Новия Завет се създава векове след събитията описани в него, съществува дълго време във поне 4 варианта, непрекъснато го поправят, за да стане единен. Последната утвърдена редакция е от Саудитска Арабия в 1968. Може и 58 да беше. Това не промена факта,че аз и наборите ми сме в известен смисъл по-стари от Корана.
Но мохабетът сега е за Библията. От нея се интересуват езиковеди и фолклористи като Джон Фрейзър, доколкото е документ за времето. Езиковедите разпарчатосват свещеното писание на кодекси: Яхвистки на Йехова , жречески...За целта отсяват късните редакции, търсят следи от преминаването от майорат към минорат, изследват ролята на домашните идоли и т.н. Учените , които се занимават с митология, пренебрегват Библейската, защото я смята за вторична спрямо Ханаанската. Казват,че Мирча Елиаде е писал нещо, но не съм чел. Примерите с Потопа и змията, която откраднала безсмъртието от човека са добре известни. По-малко се знае напр., защо Ева се ражда точно от реброто? Историята такава: Енкиду разсърдил Богинята майка и тя го поразила на 7 места. Лисицата предприема дипломатическа совалка, за да ги помири. Богинята майка спи с Енкиду 7 пъти и ражда по един Бог за всяко поразено място. От реброто се ражда богиня, чието име се превежда като : Даваща живот" Приблизително това значи на Еврейски и Ева, и историята е присвоена.
След смърта на баба ми, не бях срещал човек, който вярва в Рая, Ада и Чистилището. Дядо ми беше отлъчен от цъквата в 1930 някъде, за вербална и физическа агресия спрямо свещеници. Така,че го погребаха без поп. На смъртно легло баба ми с обречена физиономия заяви, че иска да я погребат без поп, защото " ...където мъжът ми , там и аз да бъда.." Като гледам , тук такива вярващи има доста. Не е само Бостанджиев! Той поне е клиничен случай.
В заключение, не вярвам,че някой вярва! Обръщането към религията идва да запълни вакуума, появил се сллед краха на левите идеи. Християнството се е раждало много пъти: като еврейска секта, като елинистична реформа, като идоло и иконопоклонничество, дойде ред да се прероди като Теизъм. Има бог, но чак да му ходим на крака и да му носиме армагани...
На тези, които четат Библията казвам: търсите си наказание от поповете. Не може да четете без да ви го разтълкуват . Иначе е страшно. Ще излезе ,че Христос е царят на Юдея от Давидовото коляно, в царството небесно на Исус Христос не могат да влизат не евреи и 6 дни трябва да се разбират буквално, не зависимо какво пише д речем в книга на Йов.Оростяване на теориите до постулати е имало винаги. Конфуций не се е смятал за Конфуцианея, както Маркс не се е смятал за Марксист! Ясно зашо. Не са познали идеите си.
Четете нещо друго, ако щете и Георги Господинов, само не свещенни книги! Много Ви моля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слав Коруба Всички права запазени
