Вътрешният ни свят не се побира в един том. Много тежки страници и дебели корици са нужни, за да поберем душевността си. Отваряме една книга и там - любовна история. Отваряме друга и ни залива струя от необуздани мечти. Следващият том пари, но щом въпреки това го отворим, ни стяга сърцето и смътен страх пробягва покрай лицето ни. 

И том след том, ние четем себе си. А страниците са направени от есенни листа. Точно толкова крехки и точно толкова тръгващи си. 

Седя така, чета се и търся смелост да хвана книгата със страховете си и да я запратя в огъня. Не че не съм пробвала вече. Но не гори. Хем е с тънки страници, хем се инати. Оставям я. Отварям тома с мечтите си. Четеейки, забравям за другите томове, унасям се. Вдишвам лекота, представям си, вярвам! Ах, колко хубаво! И колко много страници още има...

А томът за любовта? Моля ви, той заслужава собствена колекция от томове, в които да се разказва за него. А другите томове? Като например този, наречен "Съвест и състрадание", на който не гледам с добро око в последно време? Или пък онзи с некролозите? Тях няма да ги мисля, те и сами се отварят. 

Чета, разлиствам, но не разбирам - що за странна библиотека...