Говорехме за политика - толкова, колкото да не се хванем за гушите, още музика и философия. Бях хлътнал в един долнопробен бар, подгонен от студа по време на вечерната ми разходка. Набързо се “сприятелих” с някакви си там квартални пияници-философи-политолози с музикални заложби. За жалост им забравих имената на момента. Не им помня лесно тия американски имена - Джо или Джим - преминах бързо просто на “ти”. Все пак от всичките теми, които стръвно захапахме, като че ли бяхме били на диета да не говорим с жив човек от години, все пак тази за политиката най-много ни се услади. 

- Ти откъде си - попита ме “Джим” по едно време.

- България. Страна в Източна Европа. До Гърция - тарикатски казах аз. Хората тук уважават Гърция повече от другите ни съседи. Турците - мюсулмани, останалите...хмм Сърбия още я свързват с Косово, Македония и Румъния са упадъчни…Поради тези причини закачам Родината за локомотива на Гърция, ама тоя път не минава.

- Там всички са комунисти! - засмя се някак заядливо “Джо”, нисък трътльо, облечен с рокерски дрехи.

- Бяхме, да. Сега сме капиталисти. По-капиталисти от вас, американците.

- Тоест? - ппопита Джим.

- Тоест, разпродадохме всичко държавно на ваши компании или без пари на бабаити, свързани с комунистическия режим, които сега са най-големите капиталисти. В Бг-то да кажеш, че си комунист е мръсна дума. Даже наследниците на комунистическата партия - казва се БСП, се държат като капиталисти.

Двамата ме погледнаха любопитно, после Джим - висок, дългокос пръцльо - няколко пъти пусна смърделки - уж тайно, но всъщност много явно, ми каза:

- Комуниста си е комунист, не можеш го направи  капиталист. Манталитетът му е такъв.

- А, де? - направих лице като да имам някаква тайна да им кажа. Заинтригувах ги. Ниският Джо попита, вирнал лице към мен и ме опиянява - не с красота, а с алкохолни пари:

- Как комунистите станаха капиталисти? 

- Бяха на възлови места. Имаха информация. Може и да не повярваш, но причината за падането на комитата не беше, че ни бихте. С война щяхме да ви разпориме задника…

- Хаха, така ли?

- О, разбира се. Но да оставим това. Гледах наскоро и едни документи - оказва се, че Съветите, а и ние покрай тях не сме били в толкова лошо финансово положение. Тоест падението не е било поради икономически причини. Просто хората искаха промяна. Получи се голяма разлика между елитите и нормалните хора.

- Ми да! Сигурно са били корумпирани комитата… - обади се Джо.

- О, сто процента…корумпирани, колкото да си купят БМВ, когато обикновения човек кара руски “бракми” или да купят дънки и маратонки на децата си от Корекома - магазин за вносни стоки. В действителност нямаше такава голяма материална разлика между най-богатите и обикновените хора. Просто властващите бяха една върхушка, която бе несменяема и натириха обществото в посока, която обикновените ние не харесвахме. Още повече, че дойде и митът от Запада - добри сте по рекламата - убедихте ни да сменим строя за Свободата.

- Какво ѝ е лошото на Свободата?

- Нищо не ѝ е лошо. Просто е свобода дотам, доклоклото човек е свободен да прави това което ресурсите му позволяват. Свободен си да работиш. По време на комунизма имаше един вид свобода, за която никой не си спомня.

- Каква по-точно?

- Свободата да имаш свободно време. Даже в Конституцията на България бе записано, че работниците трябва да имат пвече свободно време. Имаше и истински постъпки втази посока, така, че хората като имаха свободно време да има какво да правят - построиха почивни станций, в които човек можеше да отиде да почива кажи-речи без пари. Обществото бе по-свободно. Ей, я познай - в Гернмания направили иследване - между Източните и Западните Гернманци преди падането на Сстената, кои са правили повече секс?

- Западните. Комитата са задръстени! Хаха!

- Хмм, да, но се оказало, че Източно-германците правели повече цекс и то с голяма преднина. Нещо се оказва, че западняците са сексуално фрустрирани. С тия красавици по билбордовете, със целия сексапил който се представя на повърхността, по някаква причина хората се фрустрират. Сигурно си викат, че приятелката им трябва да е супеп модел, като звездите по телевизията, де да знам. Имам чувството, че тази фустрация избива и в архитектурата и в дизайна на колите даже - гледам ги тия западни коли, такива заоблени форми, не знам - да ги карам ли, да ги еба ли…

Двамата ме погледнаха малко странно. Ха - бях се понапил. 

- И как комунистическата партия стана капиталистическа?

- А БСП-то ли? Те утвърдиха “капиталистическйия” начин на живот. Въведоха едно нещо, наречено плосък данък. Тоест и сульо и пулиьо плащат колкото най-големия богаташ. Представяш ли си - некъв си дето има завод, има сума ти работници изучени с държавни пари, използват държавна медицинска помощ, държавна инфраструктура за да се доберат до завода му, но плаща същия процент на печалбата си като чистача в завода. Така хората, дето забогатяха с машинаций, БСП-то ги подсигури да си останат богати. Ножицата се отваря - колкото повече време минава, богатите стават по-богати, а огромното мнозинство - обеднява. Разликата между богати и бедни е една от най-големите в Бг-то, балгодарение главно на този плосък данък.

- Е сигурно има хора които са станали богати с честен труд, а не с…там каквото е другото.

- О, разбира се - има ги и такива. С честен труд, късмет, ум, връзки. Но, да кажем, някой с честен труд само. Малко са. Но са много гласовити и провъзгласяват колко е велик капитализма. Прилича ми на един квартал от гетото в града - гледам ги играят баскетбол. Едно момче вика - аз ще стана като Майкъл Джордън. Е може и да стане, ама от 1000, не 10 000 такива един ще стане, а другите, които играят пак добре, но нямат шанса ще пропаднат. По предпочитам накяква система, в която повече хора да станат успешни, без да е необходимо да стават Джордъновци. Е както и да е - сега там, в Бг-то всеки говори как да изловят незаконно забогателите, което, разбира се няма да се случи никога, а никой не говори поне като са богати да сложим един хубав прогресивен данък.      

Джо отиде до джубокса и избра песен.“ Вятърът на промяната” на Скорпиънс. Заяждаше се. Все пак слушах с тях. Хубава песен. На висок глас изпях частта “Let your balalaika sing What my guitar wants to sing” -  “Нека твойта балалайка свири, това, което моята китара свири.” Помислих си наум, хубаво как тази песен описваше всичко което се бше случило у дома. Засвирихме тяхната песен, песента на Запада. Да трябваше промяна, трябваше, но зашо моделирахме обществото си по Запада, станахме по-капиталисти от тях.

- Гледай, пич. Америка е готина, тука всичко е възможно.  - откъсва ме от мислите ми Джо. Поглеждам наоколо. В бара е пълно с дегенерати. Как може едно толкова богато общество - имат цял континент на разположение, никой, ниокога не ги е закачал, има ли са роби да им работят без пари 200 години, откраднали са земята на Индиянците, експолатира ли са имигрантите си, имат си колонии навсякъде по света - и пак това общество не е толкова богато. Къде отиват всички тия пари? В нечий джобове, вероятно, но не в тези на протритите джинси на Джо и Джим. Готови са вече едва ли не да ми скочат, ама техния собствен капитализъм, за който са готови да се сбият не ги третира толкова добре. Да, има ги небостъргачите в Ню Йорк и къде ли не, но обикновенните хора не живеят като типичното висока-средна класа - семейство по телевизията, което е идеал, Американската мечта. А ние, в България, как ще я достигнем тази мечта, като дори една колония в Близкия Изток си нямаме? От кой може ние да откраднем , щото ми се струва, че капитализма опира главно до кражба и експлоатация ан другите. Кофти е да си тоя, дето го експлоатиират.   За да живеем добре трябва да измислим нещо, ама не да е същото като това, дето го имат тук. 

- Хайде, момчета, да ви поръчам по една бира? - попитах дружелюбно. Леда бе разбит. Забравени бяха споровете. Джо отпива глътка и си купува един билет от лотарията - ей така  - може пък и да спечели…по капиталистически.