Биската

Дойде! Денят, в който решихме, че тръгваме! По-скоро, аз реших!  Около обяд настроението ми се сгромоляса – няма клиенти,предстояха четири почивни дни. Слушах цяла сутрин, как всеки заминава някъде, пълнейки торбички с храна. Имаше и по-големи торби, и по лъскави с подаръци – за баба и дядо, за леля и свако и цялата рода от мястото, което им е дало първото мляко, а бе, много първи неща.
Жена ми, свикнала с моите чудати настроения е винаги нащрек! В една стая имаше събрани палатки, спални чували и всичко нужно за няколкодневен излет сред природата. Понякога плановете се променят, но крайната цел винаги е една – Беглика! Там се произвежда моето лекарство против лошо настроение. И в този ранен следобед, аз го исках в двойна, че и по-висока доза.
Чухме се за минута:
- За колко време можеш да приготвиш Беглика – Само толкова, без много приказки – Беглика!
- Готова съм, докато се прибереш, товарим и тръгваме!
Колко лесно звучеше всичко това от нейната уста. Преди да затвори телефона, чух дълбоката и въздишка. Но съм сигурен, че след това се е усмихнала. Такава е тя! Усмихната или навъсена, опитваща се да ни подреди-синчето и мен, а това не е лесна работа. А пък ние сме нейните мъже – Малкото и голямото природни бедствия.
Промяната усетихме над Пещера! Захладня, следобедния планински дъжд донесе свежест и полъхът на ветреца ни накара да потеглим бързо, отказвайки се от поредния сладолед на Гого. Гората, нашарена вече, в началото на септември от палитра с четири цвята:
долу – кафяво и червено, тук-там свежо жълто, а горе по боровете тяхното си зелено, измито от дъжда. От двете страни на пътя се стичаха мътни води. Бягаха надолу като змийчета, после се шмугваха в голямата змия-реката. А тя полудя: блъска камънака, иска да изяде пътя с колите и накрая мирясва във ВЕЦ"Пещера". Там чакаше Биската.
Свършила му беше смяната и вдигаше ръка за стоп. Място имаше, качихме го, пък и да нямаше, след тази буря, щяхме да намерим едно местенце. Разприказвахме се:  за къде е,  какво работи, за животът сега, за чужбина.
Бисер е от тези мъже, които ги обличаш с нещо, а те винаги изглеждат като от списание и то от корицата му!А той с черната си униформа става още по-висок, сериозен и красив веейки руса коса и едни много сини "морски" очи.
- Отивам в Фотиново, да подготвяме зимата,дават ни дърва от стопанството, да ги приберем.
- Да ги?
- С братята - Иван, Федята и Мустафа.
- Мустафа?
- Само той си остана с името.  Другите са строители, обикалят България. Уважават ги, плащат им добра пара,  но са бекяри. А Мустафата? - той ходи в Турция - шест години. Викаха му Голда. Работил там в златарски магазин. Като чуе някой да говори на славянски език - хоп, това е негов човек. Руснаци, поляци, сърби и българи – все на брат ми се доверявали в избора на подарък и той не ги подвеждал.  Но му липсвала гората –дойде си! Сега кара камион на горското. Режат дърва, Мустафата ги сваля до Батак или Пещера. По цял ден в планината, знае всеки завой, всяко дърво. Помага и на горските, да гонят бракониерите, че те, горските са малко и не смогват,  да я овардят нашата гора. Дадоха му телефон! Чуе ли брадва или резачка - звъни! Обикаля по нощите! Боли го като режат и продават. Ако е за огрев два - три клона - дърва много, но за търговия - не!
- Нали и горските режат, за да продават - какво толкова - казвам.
Биската ме погледна с двете морета:
- Как какво - законът е разликата!  Минава горският, оглежда, това е за огрев - марка, това е за талпи -марка,третото е малко още, ще го оставим.А бракониера реже най-хубавото, товари, оставя след себе си разруха, коси, така че гората не може да се възстановява! И след години твоят син и моите деца няма да доведат техните си, нашите внуци - какво да им покажат?  Всичко изсечено, животни избити - няма шубрак, няма къде да се крият, хранят и плодят. В полето ли да слизат? Преди години нарочно палеха, палеха жестоко. Стари, млади дървета, нищо не подбираха, димът се виждаше чак долу - в Пещера. В огъня гори всичко - животни, борове, храсти, мъхове, остава само камънак - белее от далече, стърчат като кости на убито и непогребано животно - взели му най-хубавото месо и го зарязали, така е и с гората, белеят и кокалите. След пожарите идваха фирми и започваха сеч - опожарената дървесина е по-евтина, с по- ниско качество. Товарят, после – гатера и накрая – в Гърция за първо качество. Много гора така изгоря, много! Брат ми веднъж хванал трима с камион.Обадил се на горския, а той в Батак по работа, каква работа, тя работата му е в планината. Бил взел и кучето. Ягдтериера! Той него за лов рядко го ползва, защото види ли дупка и очите му кървясват, дали лисица, дали язовец, докато не го изкара навън не мирясва. Ушетата му са на ресни от нокти и зъби. Децата го кръстиха Тас - на някакъв герой от детско филмче, тсманийски дявол - диво животно! А Тас от малък не се спираше, ход, бяга, мъкне цървули, ръмжи, а дойде ли време за ядене и някой го е забравил, започва да разнася една купа по плочника, а тя дрънчи, та се не трае! Та кучето ги надушило залаяло. Лае и обикаля около тях и тримата бум в кабината на камиона. Двама цигани един товарач, резач и камионджията. В началото били наежени, но като видели дяволето се охладили. Зачакали - брат ми горския, другите милостта на Мустафата. Заприказвал ги. Откъде са, защо крадат, няма ли работа за тях - честна работа, това е работата за братела. Те мълчали ,после го заплашили с някой Иванов.Защо не си гледа спокойствието, ще го уволнят, пари ли иска? Ударили го и на молба - ще ни вземат камиона, ние от него хляб ядем, вкарат ли ни в затвора, излизане няма. Мустафата отказал. Циганите пуснали и по някоя сълза, единият опитал да избяга, но Тас го настигнал и понеже е дребно куче, само го заръфал два пъти за прасеца иго задърпал назад - то това му е работата - да дърпа лисицата навън от дупката! Когато пристигнали горския и полицаите, нашите хора в кабината били примрели. Закарали ги в Батак. Грешили за пръв път и не ги наказали много. Взели им дървата, циганите пуснали, а собственикът на камиона глобили.
Бисер спря. След малко каза:
- Хубаво е тук, в Родопите! То във всяка планина е хубаво, но в нашата е най...! Рила и Пирин са величествени, мъжки планини – има място за катерене, падат лавини, търкалят се камъни. Родопа е тиха, мека. Съгласих се! Нали затова всяка година ходим по няколко пъти на Беглика. Когато чу Беглика, Биската се усмихна и рече:
- Там има нещо, дали в скалите, в гората, нещо дето, другаде го няма. Свободата там е навсякъде, в обикалящите сърни или глухари. В песните на малките птици. Свободно се движат и питомните коне. Сутрин ги пускат и те обикалят зял ден. Вечер стопанинът им започва да удря по една тенекия от сирене и лека-полека те се прибират.
А какви звезди има вечер-големи и малки, светли, ярки, милиарди! Няма никъде другаде такива звезди. Като бях малък ни водеха на планетариума в Смолян. Страшна работа. Половин час никой не гъкна. Но когато видях звездите на Беглика не половин час, половин месец бях готов да не кажа думичка, а само да гледам, гледам...
Стигнахме разклона и Биската тръгна към своите майка, деца, братя. Светъл ,добродушен,попивал мъдрост от гората и хората в нея. Дал от мъдростта на мен и семейството ми. Няма да белеят камъни в нашите души, а ще се чува птица, удар на копито, свистенето на вятъра в боровете! И съм сигурен че навсякъде има един Мустафа, който да пази, един Бисер, който да ни разкаже и много слушатели, които да разберат доброто!