Бизи и лекарството за сър Филип
Сутрешното слънце галеше листата на дърветата и в златистата светлина танцуваха стотици малки прашинки, но в хралупата на Стария дъб беше мрачно и тихо. Сър Филип лежеше в хамака си, завит с тънко одеяло от паяжина и кашляше леко. Очичките му едва се виждаха под очилата. От известно време паячето не виждаше добре наблизо и се наложи феичката Ели да му измайстори малки златни очила. Очичките му сълзяха заради хремата, а крачетата му потрепваха нервно.
Ели стоеше до него със загрижено изражение, а калинката Луси крачеше нервно насам-натам.
Сър Филип, как се чувстваш? – попита Луси като докосна леко е краче челото му.
Охх...- въздъхна паячето и намести очилата си. – Сякаш цяла нощ съм плел паяжини без почивка! Главата ми тежи, не усещам крачетата си...може би вече ги няма!
Феичката ги побутна леко:
Ето ги, още са си там. – Опита се да го успокои тя.
Ооо, добре! Но все пак...чувствам се толкова зле! Хванал съм някой вирус! И нямам сили да изпия дори чаша лип ...