Бизи и лекарството за сър Филип

Бизи и лекарството за сър Филип

            Сутрешното слънце галеше листата на дърветата и в златистата светлина танцуваха стотици малки прашинки, но в хралупата на Стария дъб беше мрачно и тихо. Сър Филип лежеше в хамака си, завит с тънко одеяло от паяжина и кашляше леко. Очичките му едва се виждаха  под очилата. От известно време паячето не виждаше  добре наблизо и се наложи феичката Ели да му измайстори малки златни очила. Очичките му сълзяха заради хремата, а крачетата му потрепваха нервно.

            Ели стоеше до него със загрижено изражение, а калинката Луси крачеше нервно насам-натам.

• Сър Филип, как се чувстваш? – попита Луси като докосна леко е краче челото му.
• Охх...- въздъхна паячето и  намести очилата си. – Сякаш цяла нощ съм плел паяжини без почивка! Главата ми тежи, не усещам крачетата си...може би вече ги няма!

Феичката ги побутна леко:

• Ето ги, още са си там. – Опита се да го успокои тя.
• Ооо, добре! Но все пак...чувствам се толкова зле! Хванал съм някой вирус! И нямам сили да изпия дори чаша липов чай!
• О, това не е добре! – въздъхна Луси. – Трябва да ти намерим лекарство.

Феичкта докосна приятеля си с вълшебната пръчица, но магията само го обгърна със златиста светлина и излетя навън през прозореца. – Имам нужда от специална съставка, за да направя истинско лечебно заклинание!

Луси подскочи.

• Бизи! Тя знае всичко за цветята и билките!

Двете приятелки литнаха и скоро стигнаха до кошера, в който живееше пчеличката Бизи. Тя беше малка пъргава пчеличка с пухкаво, жълто-черно раирано телце и прозрачни златисти крилца, с които пърхаше енергично във въздуха. Големите ѝ кафяви очи се усмихваха, а върху задните ѝ крачета блестяха малки зрънца цветен прашец, който неуморно събираше.

• Бизи, нуждаем се от спешна медицинска помош! – тържествено обяви феичката.
• О, не! Кошерът да не е под карантина? – разтревожено премигна Бизи. Гласчето ѝ беше пискливо, но въпреки това изпълнено с топлина.
• Не, не! Сър Филип е болен! – каза калинката.

Бизи се замисли, а после размаха крилца:

• Знам какво ви трябва – вълшебен прашец от Синя тинтява!
• Синя тинтява?- повтори Ели като повдигна вежди.
• А къде ще я намерим? – попита Луси.
• Аз знам къде! Летете след мен! – каза Бизи развълнувано и бързо полетя, а Ели и Луси, без да се колебаят, литнаха след нея.

Гората ставаше все по-гъста и обрасла с високи храсти и къпини, и все по-тъмна, но те продължаваха да летят. Неочаквано трите се озоваха на слънчева поляна, а очите им грейнаха – сред тревите растеше синьо-лилаво цвете, което сякаш сияеше на слънчевата светлина. Листенцата му леко потрепваха, а във въздуха се носеше сладък аромат.

• Ето го! – извика Бизи и бързо се приближи, за да събере малко вълшебен прашец. Но точно когато се канеше да кацне, една тъмна сянка се стрелна пред тях!

От тревата изскочи мишокът Рико, най-големият пакостник в гората. Той откъсна цветето, скри го зад гърба си и се ухили самодоволно.

• Ха! Точно навреме! Това цвете е чудесна стока за размяна. Катеричката Кати ще ми даде два вкусни ореха за него.

Бизи, Ели и Луси се спогледаха – трябваше да измислят план, за да го надхитрят. Пчеличката пристъпи напред и се усмихна сладко.

• Рико, знаеш ли какво държиш? – попита тя.
• Разбира се! Най-красивото цвете в гората! – гордо отговори мишокът.
• Хм...не съвсем  - Бизи поклати глава, като се правеше на загрижена. – Това е цветето Лунна сълза... И в него има магия!
• Каква магия?! – ококори се Рико.
• Ами...- намеси се Ели с невинна усмивка. – Казват, че ако държиш това цвете твърде дълго...започваш да се чешеш неудържимо!
• И да кихаш като таралеж! – добави Луси, едва сдържайки смеха си.

Рико се намръщи:

• Глупости! Не вярвам!

Точно в този момент обаче Ели махна незабележимо с пръчицата си и върху мишока се посипаха шепа златисти прашинки...

Рико премигна. После едното ухо започна да го сърби.

• Ооо...май е съвпадение – промърмори той като се почесваше с предната си лапичка. Но след секунда...
• АПЧИХУ! – кихна толкова силно, че почти изпусна цветето. Малките му очички се разшириха от ужас.
• О, не! Магията! – викна той и бързо хвърли цветето към Бизи.
• ВЗЕМЕТЕ ГО! ВЗЕМЕТЕ ГО! НЕ ИСКАМ ДА КИХАМ КАТО ТАРАЛЕЖ!

Бизи хвана цветети и докато мишокът се търкаляше по земята като кихаше, трите приятелки се засмяха и полетяха обратно към хралупата на Стария дъб.

Като пристигнаха пчеличката смеси събрания прашец от цветето с лъжичка мед в празна черупка от орех. Сър Филип отпи деликатно...и след малко очичките му заблестяха радостно.

• О, колко е изискан вкусът! Аз вече съм нов паяк! – заяви гордо той.

Ели докосна с пръчицата си сър Филип.

• А сега ще направя магия за здраве, за да не боледуваш повече!
• Прекрасно! – засия сър Филип.
• Ако все пак се разболееш , знаеш къде да ме намериш! – каза Бизи като се усмихна.
• Или просто ще се престори на болен, за да му направим отново медено лекарство – пошушна Луси на Ели, която се засмя.

И докато сър Филип отново плетеше красиви паяжини, а Бизи, Ели и Луси се смееха на пресилените му думи, дълбоко в гората един мишок със сърбящо ухо си обеща, че повече няма да краде вълшебни цветя!                       

Анна Захариева