Миг31
186 1284
14.10.2021 г., 17:35 ч.

Благодаря! 

  Проза
444 1 4
1 мин за четене

Студ и Дъжд, Тъмнина и Тишина – вплетени в импулса на мъжкото ми пожелаване изплитат бяло  платно от вълшебна енергия. Гърдите ми са статива, а диханието ти е ръката на Твореца. Обожавам миговете в които с диханието си разказваш и рисуваш картината на вселенската Любов. Господи, колко е хубаво! Атомите, които издишаш наситени с магнетичната ти вибрация без колебание попиват в бялото платно. Омагьосан, аз не дишам, не мърдам. Всичките ми сетива са насочени към теб. Заравям носле в косите ти. Ароматът на роза взривява съзнанието ми. Поставям длан на сърцето ти. Впивам топли устни във вратлето. Сърцето от магнетичния импулс на нахалните ми устни засилва ритъма. Устните ми със забързан стон отварят вратата на творческата лудост. Пощурели атоми – пеперуди, наситени с твоята енергия, вибриращи с всички цветове кацат по бялото платното  и в божествена симбиоза материализират картината на съвършената ти същност. За миг дишането ти спира и тогава, тогава всичко оживява. Морето се разлюлява, пеперудите политат и цветята разцъфват. Ефира се насища с аромати. Светлина... и силен порив за летене. Както Бог с диханието си вдъхна живот на тази Вселена, така и ти мило мое вдъхваш живот на всичко до което се докоснеш. Господи, колко много обичам, рисувайки с дихание, да ме насищаш с Божия благодат! Благодаря!   

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??