Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!
1 мин за четене
Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че не ми е отказвал категорично човекът, само повтаряше: „Добре бе, ще я оправя, колко му е, ама точно сега нямам време". В продължение на шест месеца се мъкнах из къщи подир него и все за фиданки, дърворезба и дърводелство докарвах деликатно разговора, а после, между другото, за да не го засегна, подхвърлях: „А защо не вземеш да оправиш вратичката? Каквато е тежка, ще падне да ме убие". (А бе, той да не би пък точно това да е искал? Не, не вярвам...) И точно когато се изморих да мърморя и си мислех, че няма да дочакам този миг, той ме изненада. Боже, колко го обичам! След толкова години брачен живот все още мисли за семейното гнездо.
Сядам щастливо на дивана да него, отпивам от шампанското и изведнъж ми прищраква: „Слънчице ли? Ама че съм глупачка! Аз пера, чистя, готвя, понякога даже и прахосмукачката пускам, че и гладя, влача килима на двора и го тупам, пазарувам, мия съдове... Той някога да ме е черпил с шампанско за благодарност? А вечер, като му обърна гръб, скапана от работа, ме пита кисело: „Пак ли си уморена? Не разбирам какво толкова правиш, бе, жена?' Но тази вечер аз се гушвам да него в леглото и нежно го целувам, а той врътва гръб и сънено промърморва: „О, моля те, скапах се с тъпия ти гардероб!"
На другия ден, в работата, на сутрешното кафе споделям с колежките вчерашния трудов „подвиг" на мъжа си. И като се започна една - нямаше жена, дето не се обади: „О, ти си добре, у нас от година и половина...", „Пък моя седем месеца..." „Да видите моето чудо...". Олекна ми, като разбрах, че не само моят мъж бил такъв. Дано за другия ми рожден ден вземе, че оправи мивката в банята, че слагам кофа отдолу и не си е работа...
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че не ми е отказвал категорично човекът, само повтаряше: „Добре бе, ще я оправя, колко му е, ама точно сега нямам време". В продължение на шест месеца се мъкнах из къщи подир него и все за фиданки, дърворезба и дърводелство докарвах деликатно разговора, а после, между другото, за да не го засегна, подхвърлях: „А защо не вземеш да оправиш вратичката? Каквато е тежка, ще падне да ме убие". (А бе, той да не би пък точно това да е искал? Не, не вярвам...) И точно когато се изморих да мърморя и си мислех, че няма да дочакам този миг, той ме изненада. Боже, колко го обичам! След толкова години брачен живот все още мисли за семейното гнездо.
Сядам щастливо на дивана да него, отпивам от шампанското и изведнъж ми прищраква: „Слънчице ли? Ама че съм глупачка! Аз пера, чистя, готвя, понякога даже и прахосмукачката пускам, че и гладя, влача килима на двора и го тупам, пазарувам, мия съдове... Той някога да ме е черпил с шампанско за благодарност? А вечер, като му обърна гръб, скапана от работа, ме пита кисело: „Пак ли си уморена? Не разбирам какво толкова правиш, бе, жена?' Но тази вечер аз се гушвам да него в леглото и нежно го целувам, а той врътва гръб и сънено промърморва: „О, моля те, скапах се с тъпия ти гардероб!"
На другия ден, в работата, на сутрешното кафе споделям с колежките вчерашния трудов „подвиг" на мъжа си. И като се започна една - нямаше жена, дето не се обади: „О, ти си добре, у нас от година и половина...", „Пък моя седем месеца..." „Да видите моето чудо...". Олекна ми, като разбрах, че не само моят мъж бил такъв. Дано за другия ми рожден ден вземе, че оправи мивката в банята, че слагам кофа отдолу и не си е работа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
