svetlanal (Светлана Лажова)
340 8102
May 22, 2007, 9:32 AM

Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък! 

  Prose
2074 0 29
1 мин reading
Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!

  Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
  Вярно е, че не ми е отказвал категорично човекът, само повтаряше: „Добре бе, ще я оправя, колко му е, ама точно сега нямам време". В продължение на шест месеца се мъкнах из къщи подир него и все за фиданки, дърворезба и дърводелство докарвах деликатно разговора, а после, между другото, за да не го засегна, подхвърлях: „А защо не вземеш да оправиш вратичката? Каквато е тежка, ще падне да ме убие". (А бе, той да не би пък точно това да е искал? Не, не вярвам...)  И точно когато се изморих да мърморя и си мислех, че няма да дочакам този миг, той ме изненада. Боже, колко го обичам! След толкова години брачен живот все още мисли за семейното гнездо.
  Сядам щастливо на дивана да него, отпивам от шампанското и изведнъж ми прищраква: „Слънчице ли? Ама че съм глупачка! Аз пера, чистя, готвя, понякога даже и прахосмукачката пускам, че и гладя, влача килима на двора и го тупам, пазарувам, мия съдове... Той някога да ме е черпил с шампанско за благодарност? А вечер, като му обърна гръб, скапана от работа, ме пита кисело: „Пак ли си уморена? Не разбирам какво толкова правиш, бе, жена?' Но тази вечер аз се гушвам да него в леглото и нежно го целувам, а той врътва гръб и сънено промърморва: „О, моля те, скапах се с тъпия ти гардероб!"
  На другия ден, в работата, на сутрешното кафе споделям с колежките вчерашния трудов „подвиг" на мъжа си. И като се започна една - нямаше жена, дето не се обади: „О, ти си добре, у нас от година и половина...", „Пък моя седем месеца..." „Да видите моето чудо...". Олекна ми, като разбрах, че не само моят мъж бил такъв. Дано за другия ми рожден ден вземе, че оправи мивката в банята, че слагам кофа отдолу и не си е работа...

© Светлана Лажова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • То се не знае...
  • Трагедията е, че на много места имат наши снимки! А и ти като се появи, съвсем я оплескахме! В това заведение, поне бяхме на изпитателен срок, ама....
  • Те тогава нали ни разлепиха снимките в заведението...един вид да не повториме...плетките!!!
  • Ти си като Шива Горката сервитьорка, сигурно след тази си смяна е била на психотерапевт! То не бяха плетки, то куки се размятаха, навивахме преждата, страшна работа! Сега има у нас една, тройно преварена ( ракия де, не прежда ) Като дойда в София ще ти покажа и новата ми плетка, от Клуни я знам
  • Е, хубава работа, Люси!!! Кога си ме виждала да пия ракия без плетка!!! Последния път в ресторанта ми беше малко трудно хем да плета, хем да пия, та помолих сервитьорката да ми донесе сламка, ако помниш?! Много е удобно!
  • И аз така си и помислих, ти ще дойдеш Ама и мъжете му с мъже! Слагаме я, щом е за теб! А ти не забравяй и плетката, ще ти покажа една нова намятка
  • Дали да не дойда аз да оправя нещата. Той докато го правеше аз го гледах, та вече си мога сама. Аз колко работи си мога! Абе, аз другия път като се женя ще гледам! Люси, айде слагайте масата!!!
  • Светле, я го прати у Галка! Има една вратичка на шкафче за слагане у тях. От има, няма 2 години Имам по-добра идея, ела ти и ще я сложим ние, после ще има коктейл-парти
  • Нещо съм хремава,а разказите ти определено ми действат като лекарство!!!!
  • Стами, сладурче, благодаря ти!!!
  • Хехе...думите са излишни....мога само да те поздравя Браво Светле!!!С удоволствие те чета....и се смея от сърце!!!
  • Пенко, ние ако се бяхме срещнали всичко щеше да ни е наред. А половинките ни направо не ги мисля, ако бяха заедно. Трябва да има равновесие в тоя живот. Аз да се мъча с моя, а той да цъфти покрай мен...Ина, не се оплаквам, да не си помислиш, че съм някаква. Аз съм много деликатна, нали знаеш. Кате, толкова си права, но...реших, че и той трябва нещо да направи. Те тогава се почувствувах жена, та до ден днешен. Моряче, прав си. С деликатност, а не с рогата напред.Но трябва акъл! Вили, по-добре да няма кютек, по-тихо е някак. Целувки на всички!!!
  • Анетче, не бързай, едно по едно, че накрая - нищо. Питай патило! Благодаря ти Елена за муцунките! Мери, какво са 10 години?!После ще си спретнете парти с каса шампанско. Ще стане чуден купон!!!Петинка, и аз те прегръщам! Веси, и ти ми липсваш! Ангар, както винаги си прав!
  • Друго си е "Со кротце, со благо..."
    Въпреки, че цялата мисъл на Андрей Ляпчев бе " Со кротце, со благо и ... со малце кютек!"
  • С деликатност и женски такт всичко се постига! Стига той да не употребява вълшебното обещание "Добре, мила, ще го направя УТРЕ!" МАНЯНА, както казват някои народи със същата трудолюбивост! И тогава остава да си държи на думата, а ти да си мечтаеш кога ще настъпи най-после това негово УТРЕ!
  • Всички, до един са такива! Нашият проблем е, че ние не сме такива. Кога има нещо за правене, от десвет кладенеца вода ще помъкнем, но ще го свършим, ако ще и да не ни е работа (женска, ама то коя ли работа вече не е по силите на жената). Аз, със сигурност щях поне да опитам сама да си я оправя тая вратичка - много по-малко сили ще ми коства, отколкото да му се моля, да го кандърдисвам, да си хабя нервите да чакам...ами!
  • Защо толкова много обичам да поправям разни мивки в бани? И да готвя умея (циганката още жива, ама отиде на гурбет в Австрия)... Пу! Как тъй на, сме се разминали в живота, Светла?! Представяш ли си? Обаче ако бяхме се срещнали, и този разказ нямаше да го има. По-добре, че не сме...
  • Май послъгвате, ала
    във едно сте много прави:
    мивка, гардероб, жена -
    само мъж ще ги оправи!
  • Рядко влизам да чета проза...но заради теб
    ще вляза и в Ада
    Липсваш ми!
  • Уникална си, просто уникална!
    Прегръщам те!!!
  • Светле, не само, че не е само твоят мъж така, ами си дори за завиждане. Аз вече 10 г. чакам за един комарник. Нищо, така животът ни учи да ценим дребните неща, малките победи в ежедневието си
  • Ех Светле, натъжи ме - но браво, радвам се за "малкият" ти успех.
    Но нищо де, аз съм търпелива, ще почакам още малко (какво е една година мужду приятели както се казва), може и у нас да дойдат по добри дни за гардероба, а и за вратата на банята дето не се затваря(мале аз пък, две на веднъж, е ще просроча нещата във времето, няма как )

    Поздрав и усмивка.
  • Ице, чакай ме, отивам за луканката. Не отваряй виното, докато дойда, тъкмо ще отлежи! Айде, пак трябва да се виждаме! Приятен ден!!!
  • Чакай да се сетя аз какво не съм оправил. Не, не е жената. Тя беше предния месец. Аааа, да. Остана ми от онова поморийското вино. Я да го оправя, че може да изветрее.

    Поздрави отново за усмивките, Светле!!!
  • Просто, сигурно си нямате представа колко сте уникални! Развеселихте ме!!!
  • Страшна си! Голям смях се смях! Което си е истина, си е истина!!!
  • ако ги съберем всички подобни... сигурно ще трябва и фадрома - да ги бута


  • Опасна работа си ти!
Random works
: ??:??