Отидохме с дядо..

              Ако нямаше гръцка телевизия, не можеш разбра, че си в Гърция..

Баща й работил  в Кавала, в някаква фабрика, а бабата и майка й се грижеха за стопанството,

мустакатият дядо уж помагаше за животните. Сложиха набързо нещо за ядене, заприказваха се

за живота преди и сега...

- Мамо, искам да идем с Петьо на сайвана в сеното, може ли - попита Мавруда - Тук и без това

вие си говорите ваши си работи

- Добре, но да мирувате - усмихна се леля Елена, майка й - Ще дойда да ви проверя...

Застелихме някаква черга, дъх на сено, примесен с билки,.. меко и ухаещо,..

някъде из двора  църкаха щурчета, едните поспрат, другите им пригласят,...

Налягахме в дъхавото сено, загледани в едрите звезди...

- Мавруда, искам да те целуна  - смотулевих

- И аз искам,.. но само това,.. не както по филмите - засмя се тя

Целувах тръпчинките по бузките й, галех косата й,.. зазяпани в звездите и млечният път

Какво нещо, как е устроен светът, една река да разделя хората на две противоположности.

Ето и на този бряг има щурчета, църкайки в тишината, сякаш казваха ние сме свободни и

можем да идем навсякъде...

Така прегърнати сме заспали.

- Петьо, хайде ставай, време е да тръгвате с дядо си, зазори се.. - ме разбуди леля Елена - Елате пак

някой път, кажи и на баба си да дойде, или я страх от тъмното.. Тя майка ти Стефка, отиде в големия град и едва ли има време да дойде насам, ама баба ти знае пътя...

Мавруда сладко спеше, усмихната в съня си,

Майка й я наметна със завивка

- Нека и баба ти Магда дойде - заръча баба Хрисо - Да опита бялото ми сладко

Прибрахме се с дядо в къщи

- И никому нито дума  къде сме ходили,.. ще изгорим и двамата - сериозно каза дядо

Остана седмица до края на ваканцията и нашите щяха да идват да ме вземат

- Искаш ли моето момче да видиш Мавруда.. - попита дядо една сутрин

- Разбира се  дядо, много ще се радвам..

По техни си пътища дядовците уредиха минаването през реката, радостта ни с Мавруда бе голяма...

- Мамо, ние пак отиваме на сайваната в сеното,.. но този път няма да спим, а само

ще броим звездите - пошегува се Мавруда.

Затичахме се към сайваната, хвърлихме се в сеното.... Заборичкахме се..

Внимателно разкопчах ризата й,..едрите й момински гърди блестнаха на лунната светлина,

нежни и твърди, и настръхнали..

Целувах едната и другата, гъделичках ги с език..

Мавруда леко простена и се размърда..

Закопчах копченцата на ризата й и се отпуснахме на сеното,.. даже и щурчетата не се чуваха.

- Петьо, ще чакаме пак лятото нали,..ще дойдеш нали,.. ще те чакам.

Искам да ти подаря нещо, да ти напомня за мен и да те пази от злини...- прошепна тя

Присегна някъде в сеното, взе  кутия и извади пробито  цветно речно камъче на кожена връвка

- Ето, това е за теб,.. и аз имам същото, дали ще ни донесе късмет, Петьо...

Повя лек ветрец, и тя се сгуши в мен..

Мавруда, истинска и неопетнена любов...

             Животът ни разпръсна..

Улисан в кандидатстудентски изпити, изпити, 3-4 години не бях идвал на село при баба и дядо

- Дядо, какво стана с Мавруда..- го попитах щом пристигнах

- Тя момчето ми, вече не живее тук,.. с родителите си се преместиха в Кавала, така дядо й

Христос ми беше казал преди време, А и ние остаряхме и все по-рядко се виждаме, пък

и времената се промениха, по-строго е от преди...

Разходих се покрай реката,.. нашите места, загледах се в къщите отсреща, каква тишина е вече.

- Господине, тук е гранична зона и не може да стоите тук - ме стресна гласът на войник -

Забранено е...

Извиних се и се върнах в къщи омърлушен...

              И каква стана тя ,.. .Желязната завеса падна,... песента '' Тухла в стената ''

бе изпята и Зората на демокрацията огря.Няма вече бодлива тел, гранични патрули..

Остана само реката влачейки мързеливо водите си,..

Сега седя на ония камъни откъм селото на Мавруда, вперил поглед  през реката  към дядовата къща, .. Няма вече глъчка на деца гонейки се из водата,.. само камъчето висеше на

кожената връвка на врата ми и напомняше за миналото безгрижно детство въпреки забраните.

Минах покрай къщата на Мавруда, заключена с огромен катинар и синджир,.. сайваната смешно

изкривена на една страна, клоните на ореха надвесени над нея като пазител..

Самотна роза бе разцъфнала в двора...

Попитах в кафенето двама - трима по- възрастни, отговорът бе един и същ

- Старите идваха тук, ремонтираха къщата, мислим, че са в Кавала,.. А за дъщерята, беше идвала преди много време, но по-вече нищо не знаем..

Върнах се обратно в дядовата къща, добре, че нашите са мераклии, та са я стегнали,.. градски

хора, как и кога ще оставят града и да заживеят на село...

- Даже и да умре човек, няма поп да го опее - шегуваше се кръчмарят - То , няма и хора де,

Разправяли са ми, как едно време през ваканциите е било пълно с деца,.. сега и по Коледа

не идват, защото няма кой да гледа и прасета,.. Това е то туй демокрацията.

Така е, то в града няма работа, а на село, кмет, кръчмар и пенсионери....

            Мама  преживя развода ми

- Не оправдавам и не виня никого, всеки може да е прав за него си - философски заключи тя

Ами  предложиха ми добре платена работа в Сирия, и какво да се откажа ли, то една жена

ако каже и иска , рога винаги може да ти сложи и под носа ти.

А моята, уж  два реда сълзи, три реда сополи,  се залюбила с някакъв, повлияла  и на  дъщерята,

видиш ли татко ти ни остави, а той си гледа кефа из чужбина,.. той е лош, не ни трябва такъв...

И какво, разведохме се,.. те се ожениха,.. ами да им е честито.

            Мисля си, защо хората сме толкова зависливи и злобни. Потърсих работа тук - там ,

но навсякъде отговор с насмешка

- Е ти, толкова време беше в Сирия, пълен си с долари,.. виж колко хора има едва свързват

двата края,... или,- Пада му се, нали искаше долари, та жена му го напусна, и без малко да

остане на улицата, ама добре че имаше долари, та си купи ново жилище...

            И така,.. един хубав слънчев ден се озовах в Атина....

/ следва /