16.07.2010 г., 12:28 ч.

Благото на живота 

  Проза » Разкази
697 0 2
1 мин за четене

                                             БЛАГОТО НА ЖИВОТА


     След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. Приближили до него и младежът го попитал:
     -    Кажи ми, труженико, в какво се заключава благото на живота?
     -   Да обработвам земята и да се ползвам от плодовете ù - отвърнал земеделецът.
     -    Добър отговор. Бъди щастлив и нека трудът ти е спорен - казал ученикът и направил знак да продължат напред.
     Вървели дълго, докато стигнали при селяни, работещи в полето. Мъж на кон следял работата им. Младежът задал на конника същия въпрос и той отговорил така:
     -    За мен благостта на живота е да управлявам имота на господаря и да надзиравам селяните.
     Ученикът благодарил за отговора и подканил учителя си да се отдалечат.
     На друго място се натъкнали на една веселба. Хората ги поканили на трапезата си. Тогава младежът задал въпроса си на най-възрастния измежду тях. Той отговорил:
      -    Благото на живота е да ядеш, пиеш и се веселиш до насита, когато ти се отдаде.
      И този път младежът не се впечатлил от чутото и продължили пътя си.
     На другия ден, докато почивали в сянката на едно дърво, забелязали един безделник да седи с часове надвесен над водата в близката малка рекичка.   

     Приближили се и ученикът поискал и от него отговор на своето питане. Човекът внимателно изгледал натрапниците и рекъл:
     -    Струва ми се, че вие знаете отговора. Защо питате мене? Но щом искате, ще ви кажа: Благото на живота е самият живот. Не е нужно да го търсим и да се трудим, за да го получим. Имаме го постоянно и го носим навсякъде със себе си.
     Като чул тези думи, ученикът много се зарадвал и рекъл на учителя си:
    -    Направих своя избор. Този е човекът, когото търсих.

Учителят се усмихнал, стиснал му ръката и казал:
     -    Чудесно! Не се излъгах в тебе. Ти направи най-добрия възможен избор - този мъж е мъдър. Имам пълното основание да се гордея с тебе.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??