Гледам през малкото прозорче на старата барака. Небето е изпълнено с всякакви цветове и нюанси от залязващото слънце. Облаците, пухкави и меки, са се сгушили един до друг и са образували розова мантия над малкото градче. Чувам как конят шуми зад мен. Обръщам се и отивам при него. Той е голям, лъскав и с черна като абанос козина. Гривата му, дълга и мека, пада през муцуната му като един черен, безкраен водопад. Започвам да го галя нежно по цялото му мускулесто тяло. Стои кротко затихнал. Оседлавам го и се качвам с едно бързо движение на гърба му. Стискам здраво кожените юзди и го пришпорвам. Конят бавно излиза от барачката и запрепусква през широкото поле, зад малката ни семейна къщичка. Вятърът развява късата ми коса и се чувствам свободен. Не мисля за нищо друго, освен за чистия въздух, златистото, изпълнено с житни класове поле, чуруликащите сойки и това прекрасно създание, което ме кара да се чувствам, сякаш летя. Препускаме дълго, докато не стигаме горичката в подножието на големия ...