Пристигна по-рано от очакваното. Отиде в едно познато кафе и седна пред екрана. Отпиваше спокойно и си четеше пощата. Беше казал, че ще позвъни към 10 часа, но не се сдържа. Позвъни по-рано. Няколко пъти не му вдигна и помисли, че спи. Докато все пак вдигна. Беше му сърдита! Заповядвал какво да прави. Не разбираше за какво! Обвиняваше го в някакви лъжи, че бил двойнствен... Поиска да й обясни. Все пак да се видят. Не по телефона. Представяше си я - разбесняла и с нейния девствен за живота разум. Но тя настояваше да обясни всичко само писмено. Усмихна се горчиво! Не си представяше нещата по този начин. А тя продължаваше да се изживява като следовател. Въздъхна. И направи каквото му бе поискано. Направи го по свой начин. След това помоли да си провери в пощата. Изчака достатъчно и отново се обади. Тя не вдигна. Реши да се върне обратно. Беше безмислено нещата да продължават повече. И за да бъде честен докрай пред нея, защото безкрайно много държеше на нея, й изпрати СМС. Тонът му бе дост ...