Бог високо...
Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващите часове почваше адът... Руски бойни самолети кръжаха и започваха своя танц на смъртта...
Разрушени домове зееха като призрачни дупки, изкъртени стени, изхвръкнали тераси и прозорци, срутени сгради, мазилки, камъни, парчета от мебели, разнесени от вятъра кашони, посуда, дрехи…апокалипсис…
Беше по – страшно от земетресение…беше нечувано… недопустимо… не мислимо… лудост…в двайсет и първи век…лудост някаква…
Силните убиваха слабите...
Европа дрънкаше по телевизиите, но не изпращаше помощ...
Тишината през деня беше измамна. ставаше ужасно вечер…
Започваха да се сипе огън и жупел…не се знаеше кой ще оцелее…Надвиснало предчувствие за смърт и обреченост беше стегнало сърцата на хората.
Мирис на смърт и страх…
Смърт и страх, които се просмукват в мозъка и душите на обречените, които не можаха да се евакуират и останаха при смъртта…Чакаха железните челюсти да хлопнат и да ги погубят…като стадо на заколение...
Те се бяха умълчали и чакаха съдбата да ги пожали и спаси или да ги възнесе при Бог. Скупчини в метрото, бомбоубежища, изби и се криеха вече няколко седмици като мишки. .. Бяха вече много отчаяни, гладни и уморени.
Страхът и смъртта се разхождаха във вихрен танц над града. Имаше барикади, убити войници се валяха по земята, снежинки затрупваха лицата им, попиваха в локвите кръв…мирис на трупове и гнилост…
Татяна се беше свила в един ъгъл и очите й блуждаеха по стената. Мислеше си за Степан и устните й редяха молитва след молитва. Прекръсти се с трепереща ръка.
Дете плачещо от глад с часове и майка му срещу нея я накараха да се размърда. Тя стана, разтри краката си, които бяха се схванали от студ, тихо се запромъква между хората и затрополи по стълбите нагоре. Не издържаше повече в тази дупка. Когато излезе навън, студът я зашлеви по лицето и свежият въздух я замая. Отвори уста и задиша на жадни глътки.
Татяна се огледа, не видя никого….
Мъртвило…мъртъв град…
Тръгна по улицата и се придържаше в сенките на огромните разрушения.
Очите й се замъглиха от сълзи. Видя преобърната детска количка. Вдигна я, а от долу … откъснато детско краче… нищо друго…
Тя изпищя пронизително…пищя дълго, но никой не я чу… После заплака без глас…
Празен град…улици-призраци…
Тогава ги видя… млади войничета, загледани със стъклени очи в небето…килнати и разхвърляни като мравки на всички страни…мъртви…никога не ще да видят слънце…никога не ще да видят пролет, любов и любими…По шинелите им зееха дупки от куршуми, и кръв…много кръв се стичаше от тях…реки от кръв…
Татяна закри с пръсти устата си. Металният мирис на кръв я отврати… Онемя…нямаше сила дори да издаде звук…
Господи…боже… и Степан ли е тук… Дано си го пощадил…боже…
Затърси с очи…не видя Степан… и въздъхна…
Приближи се с люшкащи се крака .
Чу нещо…звук… застина… Уплаши се... Страхът я сграбчи за гърлото. Но продължи да се приближава.
На няколко метра от нея едва чуто… някой хриптеше. Видя, че една ръка едва се помръдна.
Тя притича и разчисти снега от шинела. Две сини очи се впериха в нея. Татяна видя, че раната е в рамото му и целият ръкав е просмукан в кръв. Наведе се, обгърна го и му помогна да се изправи. Тогава видя, че и кракът му кърви. Извади му коланът и стегна бедрото му.
Трябва да го спася…трябва…не се замисли и за миг за друго...
- Потърпи, потърпи миличък…отиваме на сигурно място…ще те спася…
Младо момче, хлапак на не повече от осемнадесет години…тръгнал да защитава Киев…смело дете – момче…
Усмихна й се тихо. Закима с глава. Онази с косата… го беше пощадила…Той й повярва...
Тръгнаха бавно към метрото. Имаше една пресечка, но им се струваше като дълъг маратон. Войникът едва пристъпяше, облегнат на Татяна. Стискаше и прехапваше устни. Болеше го…но кръвта беше спряла да тече…
Тогава ги чуха… като яростни черни стършели се завъртяха в небето и за миг прелетяха… Черни птици, сеещи смърт…
Татяна бързо издърпа войничето в сенките на една развалина и се стовариха зад нея. Придърпа го и се захлупи зад него.
Грохот разтресе тишината. Засипа се смърт…бомби се взривяваха и избухваха пламъци…адът се стовари…всичко започна да трепери и ври около тях...
Татяна затвори очи и запуши с ръка ушите си.
Но после го хвана с пръстите си. Трябваше да бъде силна.
Побелелите й устни тихичко се молеха на Бог…
Бог беше високо…
Много високо…не я чу…
Бомба се изсипа до тях. Татяна видя за миг лицата на майка си... баща си, сестра си... като на кинолента...и после...после разперените ръце на Степан...той й се усмихна и тя политна към него... в синевата …
© T.Т. Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Състраданието като най-висша форма на любов и най-висока степен на енергия »
1 място
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря Порчев!
-
Честито на победителя. Поради лични проблеми не можах да пиша по-рано. Очаквам да ми зададе новата тема
-
Благодаря Роска!
-
Честито, Танче! Имаш майсторско перо! Поздравявам те!
-
Благодаря, момичета!
-
Таня, поздравявам те за завоюваното почетно първо място в предизвикателството!🏅Разказът ти напълно го заслужаваше и аз се радвам много на успеха ти!👍👏🌹
-
Честито, Таничка!
Заслужено първо място!
Браво!🍀 -
Благодаря Мини, че четеш моите разкази!
Хубав ден! -
Честито първо място, Таня,много се радвам за теб, пожелавам ти още много бъдещи успехи!
-
Благодаря Марко! Поздравления от такъв майстор в писането, какъвто си ти ме прави щастлива!
-
Поздрави за първото място !
Много силен разказ. -
Поздрави Таня, Миночка!
-
Боже, толкова е въздействащо! Браво, Таничка! Успех!
-
Настръхнах, не сме прижевявали война, но това днес е ужасът на века,дано по бързо спре и всичко да се успокои, макар че ще останат огромни незарастващи рани. Гласувам!
-
Поздрави Vanko!
Благодаря за гласуването! -
Войната е лошо нещо.Дано никога не ни сполети това зло.Много добре си се справила Таня.Имаш глас и от мен.
-
Благодаря Доче!
-
Силно, въздействащо. Глас и успех!
-
Благодаря Дея, Младен!
-
Глас и от мен.
-
Невероятен е!
-
Благодаря Харпун!
-
Пълна лудост и шизофриния в 21век,успех Таня.Поздрав.
-
Благодаря момичета!
-
Силно и силно емоционално.Успех!
-
Много тъжно. Хубаво пишеш.
-
Поздрави Маргарита, Гале!
-
Силно и въздействащо!Успех!
-
Браво,Таня! Глас и успех!!!
-
Благодаря Иржи!
Хубав ден! -
Мислех, че няма да мога да го дочета до край, толкова емоционално и истинско си го описала, Таня, но успях! Искаше ми се да има друг край, но не става така в живота! Важното е, че според мен, си попаднала на темата- да изпиташ любов и състрадание дори към незнайния войн, като забравиш себе си! Това си е геройство в такива обстоятелства, което ти дава енергия да помогнеш... за съжаление късно! Желая ти успех!
-
Благодаря Генек!
Хубав ден! -
Глас!
-
Поздрави Краси!
-
Емоционално написано, безспорно, а и всички са с изострена чувствителност по повод на действителността. Вплетени са картини, които се въртят в медийното пространство. Хареса ми, Таня, но очаквах да видя малко по-изместен ракурс с по-голям фокус върху темата на предизвикателството. Това е откровеното ми мнение. Винаги пишеш интересно и на един дъх, затова се спрях. Пожелавам ти успех!
-
Благодаря Петър, Вале, Дани, че се спряхте на моята страничка!
-
Браво, Таня! много е силно правдиво! Всеки ден си говоря с моя приятел в Украйна и там е много страшно! Успех!
-
Успех, Таня
-
Бях тук. Респект Таня!
-
Страшно, безумно...дано свърши вече!
-
Силно, но и страшно. В такива ситуации всички страдат, освен поръчителите, предизвикали ада.
-
Благодаря Петър и Роси!
-
Много силно ... поздравления и успех ти желая, и рабира се петица и глас от мен
-
При такъв разказ думите са излишни! Успех, Танче!
-
Юри, благодаря ,че прочете!
-
Реалност!
Успех! -
Благодаря Жени, Мини, Стойчо!
-
💕 Обичам да те чета, Танче... Гласувах с надеждата за успех...
-
Сложни времена...Дано свърши този ад!
-
Може би е спасила себе си от ада на Земята...
Поздравления, желая ти успех, Таня! -
Сякаш гледах филм на ужасите,Танче пожелавам ти успех! Давам глас!
-
Благодаря Пепи!
-
Поздравления, Танче! Като сценарий за филм, страшното е, че е реален...
-
Благодаря Иви, че прочете...
Помъчи се Татяна да помогне, но уви... -
Хваща за гърлото...От началото до края!
Ох! Искаше ми се друг край...
Много трудно се пише на подобна тематика, а ти си се справила прекрасно!
Успех, Танче!
Глас!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
