Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващите часове почваше адът... Руски бойни самолети кръжаха и започваха своя танц на смъртта...
Разрушени домове зееха като призрачни дупки, изкъртени стени, изхвръкнали тераси и прозорци, срутени сгради, мазилки, камъни, парчета от мебели, разнесени от вятъра кашони, посуда, дрехи…апокалипсис…
Беше по – страшно от земетресение…беше нечувано… недопустимо… не мислимо… лудост…в двайсет и първи век…лудост някаква…
Силните убиваха слабите...
Европа дрънкаше по телевизиите, но не изпращаше помощ...
Тишината през деня беше измамна. ставаше ужасно вечер…
Започваха да се сипе огън и жупел…не се знаеше кой ще оцелее…Надвиснало предчувствие за смърт и обреченост беше стегнало сърцата на хората.
Мирис на с ...