14.12.2009 г., 13:19

Богоявленски знаци

696 0 0
2 мин за четене

      Антиохий завърши Писанието си, но добави последен ред: "А... аз , скромният иконописец на Словото, с Вяра възлюбих Древната книжнина!" После постави точка, сгъна грижливо ръкописа и го прибра в писалището.

      Новий Йерусалим беше в пустинята. Младите си отиваха. Старите умираха. Пресъхнаха реките и станаха на пътища. И земята плодна вече не раждаше, че и никой не я обработи. И бяха: безработица, и глад страшни, и напасти, и болести, и смърт от Небето и от Земята.

      "Богатият не вярва на бедния – мислеше си книжовникът, – защото бедният е малоимотен, пък и да му се случи да придобие нещо, не знае как да го управлява. Но и богатият трябва да знае, че бедните и сиромасите не са бедни духом, а в повечето случаи са духовната подплънка на собственото му имане."

       Антиохий посегна към лавицата, взе  Законника с праведни слова за имотните и безимотните люде и като прелисти страниците, прочете: "Тъй че и много да имаш, пак давай част от него на ближните си. Споделяй излишъка със сиромасите и този баланс към добро ще се съхрани, пък и теб ще опази като човек пред Бога.

Защото и много да искаш, Бог е Твоят Разпоредител и Той определя дали толкова или по-малко, дали вярваш или не вярваш, дали си скъперник или първоприимец на доброто... И колкото повече тежи златото, толкова повече натежават отговорностите на човека. Но не е праведно да искаш само и да трупаш злато на чужд гръб, защото то пък скъсява дните ти... И така Божествената Везна отмерва на едната мерилка  златото, на  другата – дните човешки на земята. Затова винаги уравновесявай Везните и се стреми да запазиш и поддържаш този баланс, а ако повече злато натрупваш, прави повече добро, та Везната на Живота да отмерва все повече и повече в твоя полза. И своя живот ти ще удвоиш и утроиш, и чрез бъдещето твое, и чрез бъдещето на твоите потомци. Както и имането си, което ти е от Бога отредено!"

        Продължението на текста трогна монаха до сълзи: "Хищнически е светът, пуст и невежествен! Хората вървят по море от мъки, грубости, болки и грехопадение..." Антиохий въздъхна изтежко и като се наведе отново над книгата зачете трескаво: "И не сваляй ризата от гърба на странника, а му дай риза, макар и стара да е. – И не вземай последната стотинка на сиромаха за хляб, а му дай от хляба си. – И не лишавай мъртвия от почин, а му запали свещ. – И не давай никому с лошо и с тънка сметка, а му дай от сърце, за да ти се върне от сърце. – И знай, че Господ Бог е Твоят Господар от началото до края на дните ти и всичко това, което си придобил, Той на онзи свят не ще ти го иска, а ще го въздаде на други... И ако си го спечелил во име Господне, Той ще го съхрани во твое име. Но ако си го спечелил с нечестна почит, с кражба или лицемерие, с омраза и скъперничество, Той на друг ще го отреди или на хората ще го раздаде, защото, ако и те грабят от Приносителя, и на тях лошо се пише!"

         Накрая Законникът звучеше възторжено, химнически:

   "И честен бъди! И пред Бога помни: радвай се на труда си! Амин!"

Един неудържим вик напираше да се изтръгне от сърцето на духовника. Думите  изхриптяха в гърлото му, но той, който владееше до съвършенство силата на чувството, стисна зъби и побърза да излезе навън от килията си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...