БОЖЕ, ЗА ПЪТЯ БЛАГОДАРЯ

            Много пъти съм чувала, аз също съм казвала, че няма случайни неща в живота, както и представянето на четвъртата поетична книга на Уляна Паскалева днес със заглавие „Седем седмици след Пасха” – два дни преди Петдесятница – по православен календар е на 03.06.2012 г.            

            Уляна Паскалева живее в Благоевград. Висшето си образование завършва в Технически университет – София. Към настоящия момент е преподавател, главен асистент и доктор по научната специалност „Електроизмервателна техника” в Югозападен Университет „Н. Рилски” – Благоевград. Автор е на стихосбирките „Пътечка към светлината” (2006), чието преработено второ издание е публикувано В Електронно издателство ЛитерНет и „Цветни камъчета под дъгата”. Съавтор е на книгата „Гласове от Мелник” – в превод на македонски език: има публикувани стихове в алманасите „Ирин-Пирин” – 2006 г. и 2008 г.; в литературен сборник „Искри от огнището” – Благоевград, 2007 г. и др. Публикува стихове в литературния сайт ХуЛите.

            Родината на кратката поетична форма в световната литература е Япония, чиито прототип се е появил в средата на VІІІ век.

            По традиция хайку е 4 вида, колкото са сезоните, но се допуска и хайку за Нова година.   

            Традиционното хайку е от три реда със срички 5+7+5=17. Има и съвременно хайку, където ограниченията не са така категорични.

            При писане на хайку човек трябва да е с качествата на поет и на философ, и то на философ, който дава своето мнение. Хайкувистът трябва да направи сентенцията, да обобщи много неща и най-кратко и точно да го каже; с максимум да даде минимум – там е спецификата на хайку поезията; той трябва да е извисяваща планина над другите, за да може да прави такива обобщения.

            Поетичните хайку на Уляна Паскалева са различни. Образите при нея идват от житейския опит, от общуването ѝ с природата (връзката човек – природа) и от оригиналното ѝ светоусещане.

            Тя вижда сезоните от различен ъгъл. За нея сезоните са жени: пролетта е феичка с венец от цветя, плаваща върху зелен лист; лятото е испанка с пищни бедра и огнени коси; есента е лейди в шотландско каре с коси от мъгла; мрачна брюнетка със снежнобял тюрбан е зимата. А мъжете са ветрове; „Пилигрим в оазис сред пустиня – източен вятър”; „Горещо мачо с релефни гърди – южнякът”; „Северният вятър е тайнствен джентълмен с бяла перука”; „Духа западнякът – той е янки в облаци от ароматна пура.” И „скалата до реката е Тадж Махал.”

            Тук има много повече игра на въображение, отколкото личен опит, но го прави така, че да въздейства на читателите. Има не само фиксиране „тук и сега”, а се появява мост към други страни. Релаксиращи хайку!

            Авторката умело вмъква сезонни думи: например „сурвачка с кравайче”, което асоциира със зимата – Нова година, а „джапанката” – с лятото: Сурвачка с кравайче – кръгът е вечност; Джапанка в дъждовна локвичка – барабани радост.

            Уляна Паскалева от розовия кварц в шепичка се учи на прошка и любов, а с дряново клонче и разноцветна прежда нарича любов.

            Чиста, неподправена, хубава хайку поезия. Светла и топла. Тя улавя какво вълнува душата ѝ! В „Пролет, ти ли си?” авторката изпитва болка и тъга към жертвите от във Фукушима, в резултат на природното бедствие – 2011 г., като им отдава почит: „Японската ми роза ненаситно цъфти – о, Фукушима...”; „Вместо да съзерцавам вишните, вия от болка”; „Океанът помни греховете ни – прости ни, Майко Земя...”

            Хайку написани с много Любов, Любов, която ненаситно цъфти! Хайку достойни за молитва!

            Дано по-скоро да се замислим колко сме грешни пред Бог и Земята!

            Пътят на Живота, както и творческия път, е повече на огорченията, отколкото на радостта, затова поетът трябва понякога да се оттегля и да си ближе раните, но Уляна Паскалева не се оплаква и не хленчи, а напротив вижда в него знак за прослава!

                         Пред мен скала –

                         глава на атлант, зад мен – урва.

                         Боже, за Пътя благодаря.

            Това са думи, които зареждат с усещането за вечност.

            Б.а. 01.06.2012 г., Мелнишки вечери на поезията, Мелник; представяне на поетесата Уляна Паскалева.

            Материалът е поместен в книгата ми „Палитра от бои”, 2019 г.