5.07.2022 г., 15:33 ч.  

Божи дар 

  Проза
1369 7 24
2 мин за четене

Разказът е по действителен случай.

 

   Постоянно се опитвам да бъда робот, да не виждам лицата на пациентите си и да се концентрирам върху болестта. Уви и до сега не успях.

Отново са тълпи пред вратата. Влиза следващият. Майка с детенцето си. Дори не я погледнах, защото момиченцето беше ангел. Истински ангел със златни коси. Сякаш мъничко слънце влезе стаята.

- Детето ли трябва да прегледам?

- Да, просто профилактичен преглед.

Погледнах жената и ми се стори позната, но може би грешах.

- Как се казва ангелчето?

- Божидара.

- Сложете я да легне на кушетката, аз ще я запиша и идвам.

Седнах до кушетката и сложих гел.

- Нали не те е страх от мен? Сега ще видя, колко звездички има в теб.

Усмихна се и отново усетих това чувство на светлина, която ме облива. Прегледах я и подадох лигнин на майката, за да я обърше.

- Аз съм голяма, мога и сама.

- Да виждам, наистина си голяма. Изчакайте, ще напиша разчитане и сте готови. Детето е напълно здраво. 

Вече пишех на компютъра и жената постави до мен една роза.

- Това пък защо?!

- Сигурно не ме помните? Аз съм Алис.

Едва, когато чух името в главата ми изплува и споменът. Беше преди 6 години. Повикаха ме по спешност, защото момиче беше изнасилено в лунапарка. Картината наистина бе ужасна. Извратените мъже от поддръжката на виенското колело се бяха гаврили с нея, а тя беше само на 14 години. Имаше тежък кръвоизлив и по тялото и бяха гасили фасове. Повиках гинекологът на разположение и той категорично реши да отстрани матката.

- Колега, лигирайте само разкъсаните съдове. Аз поемам отговорността да се грижа за нея в първите 24 часа, смятам че е силна и ще преодолее този кръвоизлив, а и матката не е толкова травмирана. Та тя е дете и така я обричаме никога да не стане майка.

Вкараха я в операционната и след 3 часа бе в интензивното. Наистина две денонощия през час висях там, за да следя кръвопреливанията и показателите и. Всичко мина успешно. И след това просто забравих за случая.

Алис ми разказа, че след това разбрали, че е бременна и родителите искали да абортира, но гинеколозите отказали, заради множеството разкъсвания и краткият срок след травмата. Родила с Цезарово сечение това малко ангелче.

- Не зависимо от всичко още в мига, щом я поех усетих, че Бог ми е дал това дете, като дар за мъките, които изтърпях. Затова я кръстих Божидара и с тази роза ви благодаря, че и вие помогнахте да я има.

От другата стая се понесе тиха песен, сякаш наистина ангел пееше без думи. Гласчето и беше толкова чисто и ефирно.

- Пее за вас. Тя знае, че ви сте помогнал да я има.

Може и да е тъпо, но усетих, че искам да заплача. Усетих, че Бог е дал най-чистата светлина в това дете и ничия мерзост не може да я опорочи, защото е Божи дар.

© Гедеон Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Необяснимото »

3 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Момчиле.
  • Страшно красиво ! Браво !
  • Винаги съм се радвал на коментарите ти, защото са свързани с политическо-енергийната криза в държавата.
  • За коЙето, паля кюмбето
    и ще грея тази вечер само за вас :р
  • https://www.youtube.com/watch?v=KBiEJ3ROuxM
    Явно този вариант на песента не ви хареса, затова предлагам хумористична кавър версия, с която да ви поздравя:

    1. Няма да се караме, няма да се биеме.
    Вечер като лягаме, сайта ще откриеме.Х2
    Припев: Във сайта вършачка
    паламанде трошачка. /х2

    2. На компютъра, Валю Жабата,
    той ще пише, драги гости само за вас. Х2
    Припев: Във сайта вършачка
    паламанде трошачка. /х2

    3.Четете пародии, стихове и песни,
    цигански кючеци, всичките са лесни. Х2
    Припев: Във сайта вършачка
    паламанде трошачка. /х2
    и т.н.
    Предварително ви благодаря, за което...
    Чакай, май съм сложил три поанти
    Ако ви хареса ще го публикувам в раздел поезия със заглавие "Сайта Трошачка", а после ще го изпълня в раздел музика.
  • А на микрофона Пена гръдолома, тя ще пее тази вечер само за вас хахах
  • Във връзка с коментара на Щурачето поздравявам сайта за почетното ми трето място с тази песен
    https://www.vbox7.com/play:3c9692fa8c
  • Щураче, свят голям, хора всякакви. Затова са издателствата, за да издават произведения, които са харесали на ред.колегията им.
    Мария, благодаря ти, но никак не ме интересува, дали съм на трето или 15 място, написах го в "Предизвикателства", защото тук се чете от повече хора, а наистина е по действителен случай и трябва да се осмислят някои неща, които стават покрай нас.
  • Трето място? Добре, че престижните световни издателства са далеч от литературния вкус на литературното мнозинство тук
  • Поздравявам те, че разказът ти влезе в почетната класация и завоюва третото място! Честито! ☀️
  • Познах те!!!!😃
  • Щураче и за пети път да се върнеш, все ще е тая, просто хората искат делнични разкази с типичен сюжет. Знаеш, за какво говоря.
    Здравей, Адаш.
    Благодаря, че ми пожелавате успех, ама аз съм си успешен за себе си.
    Краси, представи аз не съм парамедик, а медик... Ужас.
    Онуфрий, ангелите са сред нас.
  • Коментарите пак ме върнаха тук. Този разказ е уникален, защото е написан от самият Живот, пресъздаден за нас от свидетел на неповторимото творчество на този Виртуоз/живота/.
  • Този жабок, ми напомня толкова много за един талантлив " адаш"! "По словото ще го познаете !"...та и аз така... Прекрасно написано❣️
  • Успех!
  • Необяснима е силата на майчинската любов. И волята за живот. Напомни ми за един филм, в който парамедикът спасяваше хората с рутинни операции, а те приемаха добре свършената работа като знак и не можеха да забравят.
  • Успех, жабок!!!
  • Успех и от мен!
  • Хубаво разказче! Благодаря за което! Неведуеми са пътищата Божи! Както и начините в близост до земните недра ангели да се появявт и вършат после ангелските си дела!
  • Благодаря ви. Наистина в този случай срещнах малко ангелче.
  • ...Хваща за гърлото...Роза и глас от мен!
  • Хубав разказ, човешки и топъл с шумолене на ангелски криле в сърцето ни! Поздрави!
  • Трудният избор на лекаря, променящ човешката съдба... Или може би, защото е част от нея.
    За Живота и твоята прекрасна малка героиня- глас от мен.
  • Възхитителен е нашият Бог! Винаги така прави, възхищава ни. И за всяко чудо избира "камъкът, който зидарите презряха"
Предложения
: ??:??