Божи дар
Разказът е по действителен случай.
Постоянно се опитвам да бъда робот, да не виждам лицата на пациентите си и да се концентрирам върху болестта. Уви и до сега не успях.
Отново са тълпи пред вратата. Влиза следващият. Майка с детенцето си. Дори не я погледнах, защото момиченцето беше ангел. Истински ангел със златни коси. Сякаш мъничко слънце влезе стаята.
- Детето ли трябва да прегледам?
- Да, просто профилактичен преглед.
Погледнах жената и ми се стори позната, но може би грешах.
- Как се казва ангелчето?
- Божидара.
- Сложете я да легне на кушетката, аз ще я запиша и идвам.
Седнах до кушетката и сложих гел.
- Нали не те е страх от мен? Сега ще видя, колко звездички има в теб.
Усмихна се и отново усетих това чувство на светлина, която ме облива. Прегледах я и подадох лигнин на майката, за да я обърше.
- Аз съм голяма, мога и сама.
- Да виждам, наистина си голяма. Изчакайте, ще напиша разчитане и сте готови. Детето е напълно здраво.
Вече пишех на компютъра и жената постави до мен една роза.
- Това пък защо?!
- Сигурно не ме помните? Аз съм Алис.
Едва, когато чух името в главата ми изплува и споменът. Беше преди 6 години. Повикаха ме по спешност, защото момиче беше изнасилено в лунапарка. Картината наистина бе ужасна. Извратените мъже от поддръжката на виенското колело се бяха гаврили с нея, а тя беше само на 14 години. Имаше тежък кръвоизлив и по тялото и бяха гасили фасове. Повиках гинекологът на разположение и той категорично реши да отстрани матката.
- Колега, лигирайте само разкъсаните съдове. Аз поемам отговорността да се грижа за нея в първите 24 часа, смятам че е силна и ще преодолее този кръвоизлив, а и матката не е толкова травмирана. Та тя е дете и така я обричаме никога да не стане майка.
Вкараха я в операционната и след 3 часа бе в интензивното. Наистина две денонощия през час висях там, за да следя кръвопреливанията и показателите и. Всичко мина успешно. И след това просто забравих за случая.
Алис ми разказа, че след това разбрали, че е бременна и родителите искали да абортира, но гинеколозите отказали, заради множеството разкъсвания и краткият срок след травмата. Родила с Цезарово сечение това малко ангелче.
- Не зависимо от всичко още в мига, щом я поех усетих, че Бог ми е дал това дете, като дар за мъките, които изтърпях. Затова я кръстих Божидара и с тази роза ви благодаря, че и вие помогнахте да я има.
От другата стая се понесе тиха песен, сякаш наистина ангел пееше без думи. Гласчето и беше толкова чисто и ефирно.
- Пее за вас. Тя знае, че ви сте помогнал да я има.
Може и да е тъпо, но усетих, че искам да заплача. Усетих, че Бог е дал най-чистата светлина в това дете и ничия мерзост не може да я опорочи, защото е Божи дар.
© Гедеон All rights reserved.
