Разказът е по действителен случай.
Постоянно се опитвам да бъда робот, да не виждам лицата на пациентите си и да се концентрирам върху болестта. Уви и до сега не успях.
Отново са тълпи пред вратата. Влиза следващият. Майка с детенцето си. Дори не я погледнах, защото момиченцето беше ангел. Истински ангел със златни коси. Сякаш мъничко слънце влезе стаята.
- Детето ли трябва да прегледам?
- Да, просто профилактичен преглед.
Погледнах жената и ми се стори позната, но може би грешах.
- Как се казва ангелчето?
- Божидара.
- Сложете я да легне на кушетката, аз ще я запиша и идвам.
Седнах до кушетката и сложих гел.
- Нали не те е страх от мен? Сега ще видя, колко звездички има в теб.
Усмихна се и отново усетих това чувство на светлина, която ме облива. Прегледах я и подадох лигнин на майката, за да я обърше. ...