Тази септемврийска утрин Иво се събуди много преди слънцето да огрее Кара баир. Тихо се измъкна от топлите завивки. Плъзна нежен поглед по заспалото личице на Мира, дъщеричката. После, докато отпиваше глътка от горещото кафе, въздъхна тежко: "... Трябва да намеря пари за хляб..."
С тази мисъл слезе по стръмните каменни стъпала, прекоси двора и се озова на улицата. До замисления мъж долиташе далечен звън на хлопатари, ранобудни хора го поздравяваха, както си му е обичаят. Иво кимаше с глава - нямаше сили да се усмихне. Лайтмотивът "... Хляб... пари за хляб..." беше завладял цялото му същество.
Звън на църковни камбани го изведе от дълбокия унес. В неделя песента им е по-особена, по-тържествена. Неусетно се беше озовал пред църквата. С дълбоко спотаена надежда пристъпи в хладината на вековния храм. Приближи се с трепетно вълнение към иконата на Свети Мина. "... Помогни ми, моля те... помогни..."
И тогава я видя. Блестеше приканващо върху стъклото. Монета от един лев. Мисъл като светкавиц ...