Горещ летен ден. Задрямващи войници и офицери. Офицерите цяла нощ са били на работа - кой нощна охрана, кой бияч в заведение. Нали трябва да се и яде, освен да се брани родината? А войниците с мъка си мечтаят за това как ще отскочат до лавката и ще ударят по бира с голяма водка в нея...
А пред тях е застанал ротният. Не, че много му се виси на това слънце, но трябва да се отчете занятието. И то по-бързо, защото е оставим в магазина малката си дъщеря, а тя отново ще обърка сметката. Щото пак е влюбена. Сега в някакъв безработен. И затова ротният говори бързо, готов на финала да се устреми към любимото си място - зад тезгяха до везната...
- Днес ще учим за противогаза. Това е средство против газа. То спира газа, за да не проникне в дробовете. Така противогазът е преграда пред газа и...
Ротният усеща, че нещо не е наред, затова минава на практическа страна:
- Значи, слагаш го, задържаш дишането по команда... Как каква команда? Взводният командва: "Дишане спри! Раз, два!", спираш дишането и слагаш противогаза. Иначе той няма как да спре газа...
Ротният отново изтрива чело:
- Уф! Значи така - идеалният случай е гумата и лицето да съвпаднат, а противникът да не разбере кога нашият войн е сложил противогаза. Така врагът ще пусне газа и ще го разпилее, та сетне няма да може да го отчете, защото и касова бележка няма да е дал...
Ротният отново усеща, че е тръгнал в погрешна посока.Но наистина - това влюбчиво момиче дали няма да се заплесне, да не прецени клиента и да забрави да даде касовата бележка, та после, като го емнат ония лами от данъчното... Най-малко една вечеря вечеря ще му коства късането на акта!
- Та... не се препоръчва с противогаз да се яде, пие и особено плюе. Ей това е! Сега свалете противогазите, идете по помещенията и до обяд проведете лични занимания. Аз имам малко работа в щаба... Ей, редник Иванов, сваляй противогаза! Какво чакаш? А, ти си го свалил?... Е, добре - свободни сте!
И отново жаркото слънце пече над плаца, но бранителите на родината усилено и силно изучават материалната част в спалните помещения - кой на биричка, кой на по-твърди напитки...
Само ротният е в бойна готовност в магазинчето си на пазара - усмихнат, наметнат в бяла пресилка, размахващ бодро ножа, реже салам, мери, увива, чука касови бележки, изпровожда клиентите.
Кой ли пък ще тръгне да ни напада в тая жега?
© Георги Коновски Всички права запазени
Благодаря, Силвия!