Болест - реалност
1 мин за четене
Часът бе точно 13:00, когато тя почука на вратата на кабинета.
-Т очна е – помисли си лекарят. – Влезте.
- Добър ден. Надявам се да не съм закъсняла.
- Не, всъщност сте точна. А сега да минем направо. Какъв е проблемът?
- Проблемът ли? И аз не знам точно. От известно време… някак си… (заекваше момичето) имам някакво особено усещане.
- Особено казвате… добре. На колко сте?
- 19, но не мисля, че е от възрастта.
Момичето се огледа наоколо. Обстановката беше учудващо приятна. Все едно си беше вкъщи. Стените бяха тъмночервени, oкачени с различни картини, коя от коя по-интересни. Стаята беше светла. Да, стаята, а не кабинетът. Накратко – уютно.
- Ако сте съгласна, бих ви предложил хипноза.
- Ха – усмихна се тя – защо не. Да започваме.
Тя полегна на маслено-зеления диван, който се намираше по средата на стаята. Затвори очи и се отпусна. Следваше стриктно инструкциите на лекаря, а именно да слуша. Слушаше тишината… Готово!
- Сега ми кажете какво виждате?
- Всичко е сиво. Сиво, сиво, сиво… Тук-там има черни ивици. Потискащо е и много скучно. Никак не ми харесва. Черните сенки се движат, сякаш искат да ме докоснат. Почакайте… по средата като че ли… Да! Лъч! Даааа! Опитвам се да се доближа до него. Става малко, съвсем малко по-светло. Още малко… почти го достигнах… Изчезна… Пак е сиво и потискащо. Не съм виждала по-монотонно нещо. Общо взето е тихо. От време на време се чува смях. Непосредствено след него – писък. Някой крещи сякаш за помощ. Или може би от болка и… Чува се звън на остриета. Учудващо е… Сякаш звуци от бойно поле. Всичко утихна… сега нищо. Изчезнаха сенките, светлината потъна в забрава, звуците замлъкнаха и е тихо.
Следващите десетина минути бяха прекарани в мълчание. Нито момичето, нито лекарят казаха нещо.
- Повтаря се! – прошепна девойката.
- Кое се повтаря?
- Всичко. Започна отначало… Сивото и т.н.
- Събудете се! – провикна се медицинското лице.
- Е? Разбрахте ли нещо? Какъв е проблемът? Или болестта…
Психологът наведе глава, погледна записките си, които беше направил. Замисли се за около минута, изправи се отново и погледна нежното създание пред него. Очевидно нещо го мъчеше, но само по погледа му не можеше да се разбере.
- Какво има?
- Болест – реалност. Лекарство няма.
…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
. Поздрав!
