22.04.2009 г., 0:29

Болка...

1.7K 0 1
2 мин за четене

Когато нещо си отива, всичко покрай теб е незначително. Нищо не те интересува. Всеки един предмет е черно-бял. Седиш в ъгъла на тъмната и мрачна стая, изпълнена със спомени за него. Спомени, които те натъжават и те карат да плачеш. Мислиш си: "ето, дойде денят, който все някога си очаквал, дойде денят на страданието, на мъката, на сълзите." Животът свършва в този ден за теб. Той е далеч и не знаеш дали ще се върне някога при теб. Дали някога ще те погледне с хубавите кафяви очи, да те докосне със силните си ръце, да те целуне със сочни устни?Гледаш в една точка и се чудиш какво да правиш оттук нататък! Дали да продължава живота или да сложиш край на всичко? Почваш да губиш нишката малко по-малко. Дали и ти страдаш колкото и аз? Не знам, но искам да те видя, да те прегърна, силно да те притисна до себе си, да те усетя, че си до мен и да не те пускам никога повече.
   Защо толкова много боли?
   Всеки път, когато седна да мисля за нас и в съзнанието ми изникват онези дни, които прекарахме с теб! Може да не са толкова много, но все пак имат някакво значение, поне за мен.
   Ех, Боже, колко искам да са различни нещата между мен и него. Как искам всичко да е като в началото, когато се видяхме. Ти ме погледна с онзи поглед и аз потръпнах. Беше толкова хубаво. А сега ме погледна с онзи празен поглед, който казва: "Не мога да продължавам така, всичко е до тук" и така боли страшно много! Ей, момче, ти ми промени света за кратко време, а сега този хубав свят рухна за мен, след като си тръгна ти. Може и да е било за добро, но това добро за мен е зло.
Всеки човек изпитва някакви чувства към нещо или някого и когато го загуби, страда!
   Не искам да си тръгваш, остани с мен още, моля те, нуждая се от теб, искам да бъда с теб. Искам да продължа да се боря, но ти си тръгваш и може да не се върнеш. Ако се върнеш, дали аз ще те чакам? Дали ще продължавам да те желая както сега? Дали ще искам да бъда с теб? Не знам и от това ме е страх, че повече няма да бъде така както беше в началото. Стига! Не искам да мисля повече за теб, защото ме боли повече и повече! Ще плача, ще страдам и може би някой ден ще ми мине, но не знам дали ще бъда същия човек. Ето че отново любовта разби живота ми!
   Само една ще напиша: "Ако държиш или обичаш някого и той трябва да си отиде, пусни го на свобода, ако се върне, значи и той те обича или държи на теб, ако не, значи не си е заслужавал!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Футболистката Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...само когато гроздето е узряло може да се превърне във вино което опива... времето е добър съветник... позволявай си по-навременни мечти...имаш време...

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...