Когато нещо си отива, всичко покрай теб е незначително. Нищо не те интересува. Всеки един предмет е черно-бял. Седиш в ъгъла на тъмната и мрачна стая, изпълнена със спомени за него. Спомени, които те натъжават и те карат да плачеш. Мислиш си: "ето, дойде денят, който все някога си очаквал, дойде денят на страданието, на мъката, на сълзите." Животът свършва в този ден за теб. Той е далеч и не знаеш дали ще се върне някога при теб. Дали някога ще те погледне с хубавите кафяви очи, да те докосне със силните си ръце, да те целуне със сочни устни?Гледаш в една точка и се чудиш какво да правиш оттук нататък! Дали да продължава живота или да сложиш край на всичко? Почваш да губиш нишката малко по-малко. Дали и ти страдаш колкото и аз? Не знам, но искам да те видя, да те прегърна, силно да те притисна до себе си, да те усетя, че си до мен и да не те пускам никога повече.
   Защо толкова много боли?
   Всеки път, когато седна да мисля за нас и в съзнанието ми изникват онези дни, които прекарахме с теб! Може да не са толкова много, но все пак имат някакво значение, поне за мен.
   Ех, Боже, колко искам да са различни нещата между мен и него. Как искам всичко да е като в началото, когато се видяхме. Ти ме погледна с онзи поглед и аз потръпнах. Беше толкова хубаво. А сега ме погледна с онзи празен поглед, който казва: "Не мога да продължавам така, всичко е до тук" и така боли страшно много! Ей, момче, ти ми промени света за кратко време, а сега този хубав свят рухна за мен, след като си тръгна ти. Може и да е било за добро, но това добро за мен е зло.
Всеки човек изпитва някакви чувства към нещо или някого и когато го загуби, страда!
   Не искам да си тръгваш, остани с мен още, моля те, нуждая се от теб, искам да бъда с теб. Искам да продължа да се боря, но ти си тръгваш и може да не се върнеш. Ако се върнеш, дали аз ще те чакам? Дали ще продължавам да те желая както сега? Дали ще искам да бъда с теб? Не знам и от това ме е страх, че повече няма да бъде така както беше в началото. Стига! Не искам да мисля повече за теб, защото ме боли повече и повече! Ще плача, ще страдам и може би някой ден ще ми мине, но не знам дали ще бъда същия човек. Ето че отново любовта разби живота ми!
   Само една ще напиша: "Ако държиш или обичаш някого и той трябва да си отиде, пусни го на свобода, ако се върне, значи и той те обича или държи на теб, ако не, значи не си е заслужавал!"