23.05.2015 г., 1:53

Болка

1.3K 0 0
1 мин за четене

    Боли. Лошо. Болест. Страдание. Защо боли? Защо трябва да усещаме болката? Не можем ли да намерим произхода и и да я премахнем веднъж завинаги? Произход на болката? Ами-и да! Тя... тя произхожда от живота. Животът започва с болка. Животът се развива посредством болка. Животът се осмисля от болката. И какво излиза? Болката - основен спътник на живота. Тя е методично помагало в еволюцията на всеки жив и развиващ се организъм. Болката - основен индикатор, в стремежа ни към щастие. И никой не я търси. Никой не я иска. Всеки се пази от нея. Никой не я обича. Всеки се чувства зле, когато боли. А тя напук, е неотлъчно с нас. Боли глава, боли ухо, боли зъб, боли коляно, боли душа, боли от загуба, боли от неуспех, боли от безпомощност. И правим всичко възможно да я потушим, да я елиминираме, да я изхвърлим. И често успяваме. До следващата болка. До следващата борба. До следващият урок. Каквото и да правим в тоя живот, съзнателно или не, постоянно сме в борба с болката. Постоянно търсим начини да я тушираме. А тя? Тя е безсмъртна, доколкото е такъв Животът. И е нагла. И нахална. И мъдра. Победите ни над нейните метаморфози са епизодични и в никакъв случай, не решаващи. А когато болката захапе с оная, обратната захапка, като нищо може да изцеди силите ти, докато се гърчиш в неравна борба. И когато стане твоя сянка, когато се врече на теб, започваш да разбираш колко си сам, колко зависим и преклонен можеш да бъдеш. Когато болката стане твойта вечеря, твоя сън, твоето утро, твойте новини, тогава може би идва моментът на прозрение. Тогава светва оная мисъл, че и болката си има ахилесова пета и може да бъде победена веднъж и завинаги. Да! И тя дори е уязвима. Защото я има само, и само, и само тогава, когато има... живот. А "Оттатък", тя не може да премине. Поне така съм чул. Не знам. Но... ще разбера...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...